Птичи гнезда

Максимално бърза и ефектна рецепта.

Оригинална кайма от месарница, кисели краставички, 2-3 шепи подправки, яйца, кашкавал...

На дъното на "гнездата" от кайма може да поставите нарязани на ситно кисели краставички. Както се вижда чуквате по едно яйце. Е, малко се поразтичат, но не е голям проблем. След 20-30 минути във фурната гнездата са готови като малко преди края поръсвате с настърган кашкавал.

Правилният начин за сервиране на "гнездото"- със зелена салата.

Птиче гнездо. Аксонометричен разрез.

Отивам да питам другите да си кажат мнението за вкусовите качества. Ако оцелея, що понапиша още нещо.

ПП. Това бялото нещо на дъното на тавата е специална хартия за печене. Доста хитро изобретение. След топлинната обработка от каймата изтича гадна мазна течност, която в други случаи щеше да се лепне по кръвоносните ви съдове във формата на холестеролни плаки. Така че в тая битка печели по- здравословният начин на живот.

Сватбата на Стоянчо и други истории.

Стоянчо не бе първият ни състудент, който се ожени, но беше първият, който не беше от Шумен. Отиваме на сватба! Как звучи само, а? Бяхме на по 20 и нещо години и досега на сватби бяхме ходили само в ролята на някакви роднински придатъци. А сега вече щяхме да имаме собствена сватба!!!  Ние щяхме да си имаме отделна маса, масата на приятелите на младоженците...

Компанията ни беше от едни най- обикновени пичове с кандидат- майсторски титли по алкохолология. Както повечето студенти по него време в Шуменския университет. Приятелките ни не падаха по- зле, но си имаха техни си забавления. Като се напиеха и почваха да пеят и танцуват. Странни истории... Ние пък имахме навика в малките часове на деня да се събличаме голи до кръста и да си мерим тумбаците. Хехе, какви тумбаци, божеее... На фона на сегашните ни размери сме били просто едни фиданки.

Годината беше 90 и някоя си. Времето когато покойният Кембъла ни беше колега от по- горен курс и същевременно ди-джей в студентската дискотека. Телефоните още бяха със шайба, а за интернет и GSM-и,  както и за някакъв нормален транспорт от Шумен до Стара Загора никой не беше чувал. Между другото и сега няма такъв транспорт. Много не му умувахме и след кратък консулт в ЖП гарата аз и Ивчо хванахме с прекачвания 2-3 влака до родния град на Стоянчо. Е, пробвахме да му звъннем предварително, но никой не вдигаше домашния телефон и решихме да му направим изненада. Той и той самият така ни покани на сватбата си. Обадил се в портиерната на студентски общежития и казал на леля Николинка- портиерката да предаде на компанията, че всички са поканени на сватба. Заредени с няколко лева, костюмите си от абитурентиската и няколко шишета домашна, тръгнахме смело към далечната Стара Загора. "Къде ли ще е тая сватба?" се питахме. "Е как къде- в ресторанта, то колко ресторанта ще има в тоя град", каза леко наивно Ивчо. Ивчо беше виден представител на дивдядовската школа. Дядо му се е пенсионирал в дивдядовския винпром, имаха собствен нелегален казан за ракия и розовичко прасе, което естествено се казваше Гошко. Всички прасета май се казват така. Пристигнахме в Стара Загора и се изстреляхме като тапи от купето. След нас оставихме доста сериозна мъгла от спиртни пари. Нали казах вече, че си носихме "материал" за из път. Пууу то голям град бил тоя! Едни яки прави улици. Я да ги пусна вечер из Дивдядово да видят тия как се оправяме из тесните ни улички. Тренираният ни нюх не ни подведе и след кратко време попаднахме точно в правилния ресторант, точно в разгара на сватбата.
Какво да видим? Сватбари-бол. Оркестър- свири. Ядене и пиене- на корем! Младоженец-налице, но един крив, крив... "К`во стана бе, Стоянчоооо, ела кажи наздраве!" му викаме. Ъъъ, да сме чакали малко, откраднали булката. За трети път вече... Тия образи в Стара Загора имали такъв сватбарски обичай- наговаряли се приятели на младоженците, издебвали булката и я отвличали както си е с булчинската рокля. Отивали с нея в някое заведение и поръчвали на корем . После чакали младоженецът да ги намери и да дойде да плати сметката- респективно откупа ;)

Следва продължениенито на "Чути и преразказани разкази на маса" ...

Задушени пилешки сърчица по осмодекемврийски.

Както всички знаем да посрещнеш голям брой гости и да им сготвиш нещо хубаво е трудоемка задача. А особено в празнични дни като осми декември времето все не стига. Броят на гостите ми варираше от един  (сигурен) до седем- осем (ако всички изведнъж решаха, че ще се включат). По случай празника в действие днес щеше да влезе чисто новият ми пет литров гювеч. Но като не знаех колко души ще се вяснат, не можех лесно да разпределям порциите и затова се се изхитрих и преминах към следващата рецепта, от която размера на порциите е функция на броя на гостите. Я, и формула измислих :) R=5/v

ЗАДУШЕНИ СЪРЦА В ГЮВЕЧ

Продуктите.

Сварих предварително около килограм и половина замразени пилешки сърца. При първото кипване на водата, същата се изхвърля и се сменя с нова.  Като се посварят леко, но не много, сърчицата се измиват добре. Междувременно давате на първия пристигнал гост да нареже три средно големи моркова на тънки шайби. Кухненските рендета от типа на "Вьорнер" вършат перфектна работа.
"Амнма л да съразкашкат" ?- пита помагачът, докато дъвче останалите от рязането краища на морковите. Няма, няма, успокоявам го аз, пий си там бирата и бачкай ;)
Необходими са и около 200 грама дребни печурки. Много ми харесват мъничките задушени печурки и винаги гледам да ги включвам в някоя манджа. Накълцвам на ситно и стрък дебел праз и голяма глава лук. Трябват и около 200 грама мазничък бекон. Пушеното месо е много важно към тая рецепта, понеже макар и малко, ароматът му ще доовкуси съдържимото в гювеча. Всъщност беконът беше по- малко от закупеното, понеже метнах на верния ми помощник два резена, да има с какво да си пие бирата. Като отплата му връчих старата ми мелачка за подправки и и няколко минути чъгърта черен пипер над сварените сърца. На дъното на гювеча бях сложил малко маргарин. Почнах да изсипвам в гювеча всичките тия продукти като добавих сол, кубче бульон, обща подправка за месо и червен пипер. Отгоре малко олио, чаша червено домашно вино и чаша и половина вода. Значи, не е необходимо течността да покрива продуктите над тях. Достатъчно е някъде около 3/4. Ако някой не знае, гювеча се слага не в загрята фурна, а в студена иначе се чува "ПУК" и 14 лева и осемдесет стотинки си заминават.  Уж да седнеш да си кажеш наздраве с помощник- готвача и разбутвайки торбите от пазаруването, виждаш, че си взел и един големичък домат, който също трябваше да попадне нарязан на ситно в гювеча. Сега, ваденето на загрял пълен петлитров гювеч от фурната не е задача за всеки. Необходими са готварски ръкавици, стабилни мускули  и безчувствена към изгаряния ръка. Е аз, нямах готварски ръкавици и импровизирах с нещо взето от изсъхналото пране от простОра. Стабилни мускули намерих, но безчувствена към изгаряния ръка- не. Така че имаше малко възгласи... Междувременно гостите почнаха да прииждат и виждайки извадения гювеч доволно питаха готова ли е вече манджата. Е, не беше. На тридесетата минута от готвенето извадихме едно от пилешките сърца и ритуално го подложихме на дисекция. Разпарчетосахме го и дадохме на всеки да си опита и да каже трябва ли още да се готви. Отпуснахме още 10-на минути на фурната и чак тогава проснахме гювеча по средата на масата.

Вече полупразният гювеч.

Скромна порцийка "Задушени сърчица по осмодекемврийски"

От тоя осмодекемврийски гювеч много боли главата сутринта, така че предварително се запасявайте с алка- зелтцер или други медикаменти против махмурлук ;)

Картофи с гъби и пушени гърди във фолио.

Рецептата е почти ясна от заглавието.

Сваряват се предварително около килограм картофи. Междувременно миете и нарязвате гъбите и глава лук. Оглеждате парчето пушени гърди. По- мазничката част от гърдите изрязвате и давате на котката. Ако са две котките може и да се сбият. Ако са невъзпитани де. Това пробване на месото от котаците е с цел да се прецени качеството му.  За разлика от някои други животни, котките не ядат мизерии. Особено ако са и по- разглезени.

Та като станат картофите ги охлаждате във студена вода и едва след като изстинат се опитвате да ги белите. Нарязват се на кубчета и се овъргалват леко в сол. 

Откъсвате парче алЮминиево фолио с размери около педя по-дълго от ширината на наличната ви тава. Намествате картофи, гъби, пушени гърди и лук. Отгоре ръсите с подправки- черен пипер, шарена сол (аз сложих и някаква обща готова смес подправки за кайма). Поливате с малко олио и омесвате съставките. На една от алуминиевите ладийки експериментирах като полях и малко бира (не стана зле накрая). Та увивате фолиото във формата на ладийки като надлъжният ръб подгъвате на 2-3 пъти за херметизиране. Двата края на ладийките усуквате като панделки. Мятате във фурната и след около четвърт час всичко е готово.

Отваряте една от ладийките да позяпате какво се е получило. Пушеното месо доста добре е отдало аромата си на варените картофи. Изобщо парата, която излиза е доста ароматна. Но докато се доберете до масата има да чакатеее... Ладийките въобще не изстиват лесно и е по- добре да постоят на студената тераса. Зззззатваряте терасата щото вънка тия дни си е ебати студа. Опс, пак отваряте- котката се е промъкнала навън. Изобщо готвенето на фурна е за предпочитане в студените дни, особено ако печката ви е ситуирана на студена тераса. Така вместо да киснете на студа, можете да напишете рецептата на това, което готвите. Както направих и аз :)

Зелен боб яхния. Краят на пресните зеленчуци.

Есента е последното време, при което все още се намират пресни зеленчуци на пазара. Ясно е, че целогодишно има някакви зеленчуци като картоненоподобни домати и разни оранжерийни израстъци. Та готвейки се за времето, когато изборът ни при пазаруване ще бъде сведен до минимум, реших да сготвя зелен боб яхния. Замразен такъв се намира винаги по фризерите в магазините и е с цена около 1,75лв за пакет от 450 грама. Идеята уж беше да готвим бързо и лесно, но още отначало всичко даваше признаци на провал. Първо нямаше зелен боб в буркан, който е доста по- вкусен от замразения. Изобщо замразените зеленчуци имат гадничък вкус, дори и сам да си си ги консервирал.

Атакуваме в началото с класическата за българските рецепти накълцана голяма глава лук.

 




Измиваме замразения зелен боб.





 

 Задушаваме първо за кратко лука и добавяме боба. Ръсим 1 кубче зеленчуков бульон. Бъркаме, доливаме, пак ръсим второ кубче щото е доста безвкусна манджата. Червен и черен пипер също се слага... Бе и още разни неща имаше към тая рецепта, но ръцете ми вече са заети с готвенето и няма как да ровя в нета за тънкости.
 Добавяме вода... А става редичко. Ще добавим брашно. Опс, втора издънка. Брашното пряко изсипано във врящата манджа става на бучки, които трудно се разбиват. Май се размиваше в отделен съд брашното. Уж щеше да стане лесно тая манджа...


Ооо по едно време ми светна, че се слагаше чесън нарязан на филийки. Имам подарена цяла торба български чесън. Подари ми я истински фермер, скромен 195 сантиметров младеж, любител на моторите. Да е жив и здрав. Накълцах яко чесън! Както казваше бате Арни в един от филмите си: "Слагай повече чесън, да не готвиш за кучетата!", обръщайки се на чист френски към главния готвач в едно шато, в което се инфилтрираше.










Накрая манджата изглежда и има вкус на нещо ядливо и е готова за сервиране. Всъщност стана доста добре и е добра алтернатива за рецепта през зимните месеци, в които прекаляваме повечко с тежките храни.

Агнешко печено със спанак.

Крехко агнешко оваляно в сол, черен и червен пипер, отгоре полято с домашно вино... Плюс чакаща тава със спанак, джоджен, зелен и стар лук... В купичката -брашно смесено със сол и червен пипер- ще овъргаляме месото в него... И всичко това чака изстрелване във фурната.

Всичко е готово:10...9...8...7...6...

Старт!!!

 И финал ;)

Есенна дестилация.

След не една тежка сутрин вследствие на "прекрасните" купешки спиртни питиета, решихме да навлезем в дебрите на ракиепроизводството. Стига са ни тровили другите. Ако ще се тровим, поне сами да го правим :)

Мат`рялът!

Есента дойде и гроздето тихо, но упорито ферментираше. То вече не беше грозде, а джибри!

Казанът!

Настаниха ни на дестилационната колона, наричана от местните "малкия казан".

Разпалихме огъня...

Термометърът.

Зяпахме термометъра, който прекалено бавно стигаше до желаната температура.

Спиртомерът.

 Но изведнъж като бликна оная ми ти течност!

Направо шурна!

Междувременно обменихме опит със съседа от "големия казан". 78 годишния господин се оказа най- дълго управлявалия кмет на Шумен. Беше такъв човек, че и без да знаеш тоя факт, въобще и не се замисляш да му говориш на "ти". Ерудиран човек от старата гвардия.  Разправяше интересни неща отпреди да сме били родени. Е, на тема варене на ракии срещна достойни събеседници.

Кофите лека полека се множаха и ние доволно пресмятахме колко аджеба сме изкарали от 200 кила мат`рял.

БИДОНЪТ!

Това е една картинка заредена с много положителни емоции ;)

Огнената водица + черничеви пръчки за цвят

И тая също. Изобщо маза без бидони с ракия и буркани с туршия не е никаква маза! ;)

Простите неща са най- вкусни. Задушени картофи с гъби.

Днес ми се избистри малко идеята за този блог. А именно, че когато със смелост и желание подходиш към нещата, резултатът в повечето случаи радва. И още нещо- че обикновените, простите неща, стига да са истински, носят повече радости  и от най- сложната схема.

Не знам дали някое от стотиците предложения на туристическите агенции може да се сравнява с петте дена в Родопите с ей тая тълпа свежари и свежарки любители на планинското колоездене.

И най- скъпият спа-център не може да се сравнява с кефа да се цамбурнеш в някой вир след няколкочасов планински велопреход.

Или круиз с луксозна яхта пред прекосяването на язовир "Кърджали" на сал, който се движи благодарение на допотопен двигател и горещите молитви на горките пътници...








Настаняването в 5 звезден хотел надали би ми било по- удобно от опъването на палатковия лагер в края на деня. (надуваемият матрак е нелошо изобретение, че само върху земята не става :) )






А вечерята в луксозен ресторант въобще и не може да се сравнява с ей тая прясно изпечена пъстърва, сервирана в класически чинийки за еднократна употреба.





В духа на тия прости, но хубави неща следва и следващата рецепта, която колкото и да е проста, е много вкусна и засищаща:

ЗАДУШЕНИ КАРТОФИ С ГЪБИ И СИРЕНЕ.

Картофите предварително се сваряват (без да се преварят), обелват и нарязват на едро. В тиган се задушават нарязаните гъби, добавят се картофите докато се позапържат. Добавя се и 3-4 лъжици лютеница (която ако случайно е домашна и подарена от любим човек е наистина върхът). Вместо да се соли, в манджата се надробява на едро сирене, разбърква се за последно няколко  пъти и се сваля от огъня.  Тая рецепта добре че я готвя много рядко, понеже неусетно човек изяжда много и много и много.

Задушени картофи с гъби и сирене.

Яйца с наденички, домати и сметанов сос. (Звездев, отивай си!!!)

(Поствам може би последната ми рецепта за микровълнова, понеже ми писна да готвя в нея и я заточих в друг апартамент. Плюс това микровълновите вълни били бая вредни. )

Първо пускате за 5- мин на микровълновата нарязаната сурова наденица поставена върху огнеупорна чиния.
Междувременно търсите какво още да сложите към рецептата. При мене това се оказаха два стръка зелен лук, домат и заквасена сметана.
След като се поопекат наденичките, изхвърляте мазната мизерийка, която са пуснали.
Нарязвате домата на тънки полумесеци и ги подреждате отстрани на чинията. По средата поставяте вече опечената наденичка и я поръсвате с нарязания зелен лук. Плоьквате малко сметана и разръчквате. В образувалото се кладенче счупвате две яйца. Тях също малко ги разръчкавте, щото ако някой начинаещ готвач не знае, ще има после БУМ- БУМ в микровълновата. Ръсите с разни подправки кой каквото се сети. Аз настъргах примерно половин кубче бульон и сух маданоз, но ще видим... Може и малко соев сос, но при мене беше свършил.

Наблягам на това, че досега нито олио, нито сол сме слагали в манджата.
Мятате така образувалата се композиция в микровълновата на комбиниран режим и след някакви си 8-10 минутки получавате крайния резултат.

Камби с ориз и кайма.

След като човек обядва по заведенията като дава към 3 лева за порция пълнени камби или чушки решава, че може да се справи и сам вкъщи. Но всъщност  повечето хора, които познавам, само имат обща идея как се готви тая манджа, уж я знаят, но не са я готвили.

Първо трябва да се пазарува от добро квартално магазинче. Това БИЛЛА, Кауфланд, Лидъл не са в класацията. Пред тоя тип магазинчета има разположени сума ти и кашони, щайги, чували с "плодовете на земята". Чушки, камби, карфиол, тиквички, целина, моркови... Добрите квартални магазинчета се разпознават още по това, че пред тях винаги има тарапана от клиенти. Вярно, повечето са само заради спорта и от скука. Но видите ли там и пенсионери, значи магазинчето освен добре заредено, е и евтино. Тука хората, които не понасят нарушаването на личното им пространство, трябва да преглътнат блъсканиците, прережданията, дългите разговори между клиентите и продавачите, ровенето в кашона камби, който си си избрал и от друг клиент (макар че точно до тоя кашон си има същия с идентично съдържание)...

Та се купуват 10-12 големички камби. Междувременно правиш бърза анкета с продавачката и някаква клиентка как точно се подготвя плънката за камбите. Мой колега подочувайки вметва мъдро- "абе чичко Гугъл знае всичко". Слушам, слушам...  Ааа, кайма вярно че трябваше към тая рецепта. "Ама и подправки ще ти трябват", съветват анкетираните. Данчо, собственика на магазина, се провика- "абе слагай там от 2 кюфтета, те са овкусени". Благодаря му за идеята, сещайки се, че във фризера имам една тарелка. Данчо се начумерва малко, че пропуска оборот, но както и да е, вика сутринта да му донеса от пълнените камби. Ядец ;)


Камбите се изтърбушват, почистват. Ровите за подправки. Аз намерих черен пипер, чубрица, подправка за кайма, бульон пилешки. Кюфтаците 2бр се пускат в чаша топла вода от бойлера да се размразят. После се накъсват на парченца в тиган с мнооого олио. И лук се слага. Добавя се измитият много добре голяма чаша ориз (докато пусне само прозрачна вода). Бърка се интензивно. След няколко минутки се добавя чаша вода и почва едно задушаване (ако има капак ще е добре). Но пак се бърка доста. Слагат се подправките. Плънката трябва да е много, много ароматна, така че смело с подправките! Сол не съм сложил, ще видим какъв ще е резултатът. Плънката е готова когато оризът стане полупрозрачен.

Все още обаче е твърдичък и хрупа. Махате плънката от котлона и почвате неистово търсене на подходяща тава. При мене това беше неуспешно и минах с две по- малки кръгли. Натъпква се плънката в камбите. Спомням си смътно, че в някоя книга пишеше, че това се прави с малка лъжичка. Но става и с вилица. Без никакво притеснение човек може да ползва и пръсти. И в готварското изкуство, както и в изобразителното, това е в реда на нещата. Нареждат се камбите в тавичката, доливат се 1-2 чаши вода като гледате да попадне и в отворите на камбите. Хвърля се във фурната за около 30-40 минути.
Критерият, че всичко е готово, е когато плънката се е надигнала с около половин-един сантиметър над камбите. Пък и трябва да замирише на оная миризма, която тия дни ни заобикаля навсякъде- на печен пипер. Общо взето времето за печене е на око, но няма страшно, те продуктите сложени във фурната са почти готови. Правите една -две снимки за фейсбук и ако не ви мързи, пишете. Така и така трябва да изстине яденето :)

 Edit:  Тука разни разбирачи ми обяснаваха, че съм можел и сос "Бешамел" да спретна, но пък това да не е някакъв професионален  готварски блог, я?! А и няма брашно вкъщи ;)

Рататуи. Поредната "open source" рецепта, тоест търпи вариации и импровизации.

Преди фурната...

Рататуи.  

Принципът е, че това е зеленчукова манджа задължително без картофи и без месо.

Необходими продукти:патладжан (за шуменците- МОРЕНО); тиквичка; домат; гъби; лук; чесън; пиперки;доматено пюре, подправки (сол, черен пипер, кубче бульон, магданоз и др.

Всичко се нарязва, овкусява, нарежда плътно, ама мнооого плътно в тавичка, на дъното на която е доматеното пюре с малко олио.Пече се докато стане ;)

Отново, колкото и да е нескромно, мога да гарантирам и аз и петте ми сътрапезници, че манджата е страшно ароматна и вкусна!

Готовото рататуи...

Мусака- ужасно съкратен вариант за микровълнова.

Такааа,
Уважаеми колеги ергени, уважаеми дами, които едва -едва готвите, уважаема госпожо Герджикова (учителката ми по трудово, която ме научи за готвя).

Купувате готови картофи на шайби. На БИЛА ги има с разни подправки на топлата витрина. Замразени топчета за супа на САМИ- М. Кисело мляко.Три яйца. Праз, ленено семе (ей тъй майтап да става)  и каквото още намерите в кухнята.

Ще обяснявам просто и нагледно.
На дъното на една огнеупорна купа слагате малко зехтин, после нарязаният на шайби стрък праз, топчетата на Сами- М и малко вода. В моя open- source вариант сложих и малко ленено семе.
Пускат се в микровълновата на силна мощност за около 7 минути. През тия 5 минути може да накълцате две скилидки чесън понеже е сезонът на грипа. Честно казано тоя чесън въобщше не кореспондира към цялата схема, но човек се учи от грешките си... Изваждате огнеупорната купа и изсипвате готовите картофи на шайби, чесъна и подправки каквито ви се сторят уместни. Вегета и производните й готови смеси от подправки да се избягват, че са много солени и развалят манджата... В пластмасовата кутийка, в която са ви продали картофите от БИЛА, разбивате три яйца с кисело мляко и малко сол. Това му викат заливка- с нея заливате това, което сте сложили в огнеупорната купа. Похлупвате с капака на купата и мятате в микровълновата на много слаба мощност за 7-8 минути. Накрая махате капака (париии!!!) и за още няколко минути пускате на ~***максимална мощност+грила***~ за да се получи зачервяването на заливката. Вадите купата и оглеждате резултата. Ако не ви изглежда добре, пускате за още няколко минути във фурната. Изстива бавно затова има време да пуснете някоя простотийка във фейсбука, just like me ;)

ПЕСТО (Green edition)

Вариации на тема "Песто" има много, аз ще споделя моята, която излезе сполучлива от първия път.

Зелени маслини 400-500 гр (ако са без костилки времето за приготвяне пада с 90%),
връзка магданоз,
2-3 пиперки по възможност с различен цвят,
100-на гр. сирене,
2 лъжици сметана,
кубче бульон по избор, аз сложих пилешки.
2 лъжици олио, но за предпочитане е зехтин ако имате
Черен пипер прясно смлян

Цялата тая история начело с обезкостените маслини се накълцва. Не е необходима сол, понеже и маслините и сиренето и бульона съдържат достатъчно количество. Всичко се поставя в блендер и на пулсации лека полека се пасира. Първоначално ножът на блендера не ще да врътне цялата смес и трябва да се разбърква (с нож например). Разбъркването естествено става при изключен и напълно спрял  да се върти блендер, щото иначе се чува шашкащ звук и ножът се опитва да изхвръкне от неопитната ръка на готвача. С пасатор май би било доста по лесно.
Та накрая сместта се хомогенизира и блендера си я върти хипнотично. Би трябвало малко да постои в хладилника да стегне, но кой чака такива подробности?

Гарантирам, че е невероятно вкусно! Аз си го сервирах върху филийки черен хляб и резен домат.