Тиганички- от големите.

Неделната сутрин освен с чаша хубаво кафе би вървяла и с нещо простичко, но вкусно.

Включваме на готварския режим- "каквото има в хладилника" и много бързо се оформя идеята за едни бързи тиганички.
Имаше половин кофичка кисело мляко...останали две яйца, от които ще ползваме само едното... брашно си има в запасите. С радост установяваме, че някой е бил на гости вкъщи и освен вино си е донесъл и класическа жълта лимонада :)

Забъркваме на око това, което сме намерили и добавяме малко сол и сода за хляб. Пържим тиганичките...

Сервираме с някакви резени восъчен мед, който чакаме да се поразтопи направо върху тиганичките. Да ви е сладко :)

Тиганички

Кюфтета от тиквички

 

Кюфтета от тиквички

Правят се много просто. Настъргва се една голяма тиквичка, добавят се две яйца, сол и огромно количество чубрица. И малко черен пипер (може би).
Сместа става леко редичка и затова добавяме малко галета и брашно с идеята да се сгъсти. Е, не се сгъстява... Как да е оформяме кюфтоподобни топчета и ги пускаме в сгорещена мазнина. 
Кюфтенцата се пържат сравнително бързо. На вкус са много добри, само да не сте се изкръндзили с подправките. Приятен апетит!
А е те това са подправките:

Кюфтета от тиквички- продуктите.

Най- бързата запеканка

И така спасението когато човек с е прибрал от работа, яде му се нещо вкусно, но не му се виси нон - стоп в кухнята е следното:

Снабдяваме се със замразени  полуготови картофи по селски. Намираме последната глава лук вкъщи и една чушка, която се търкаля самотна из кухнята.

Днес е и денят, в който ще сефтосаме новата ми глинена тавичка. Ако се сетя за производителя, ще го напиша, защото наистина е много симпатична.

Редим картофите, нарязания лук и резени луканка. Ръсим олио и малко масло. Правим снимка на фаза 1 и мятаме във фурната.

Запеканка. Фаза 1.

 Вадим тавичката и ръсим с настърган кашкавал. Нови 5-10 минутки само на горния реотан на фурната и готово!

Запеканка

Ризото от булгур

Надзърнах в тази рецепта за "ризото" от булгур и веднага я нарочих за днешната вечеря.

Ризото от булгур

Продуктите, които препоръчват за тази рецепта са:

едър булгур (имах пресен внос)
домати - добре са изяснили, че трябва да е консервен сорт, за да не се разварят прекалено при готвенето.
чесън
прясно мляко (смело го заменяме с няколко лъжици сметана)
краве масло
зехтин
овче сирене ( при нас ще е краве за съжаление)
доматен концентрат (ние пък си нямаме)
пушен червен пипер (тая смешка "пушен" пипер също я обявяваме за буржоазна приумица)
захар
босилек (тайно ще го заменим с магданоз, дано никой не разбере)
сол и черен пипер на вкус
зехтин „Екстра върджин“ за аромат  (това явно е платена рекламна добавка от търговците)

Смело, по нашенски, задушаваме чесъна и ситно нарязана червена пиперка, която изневиделица беше добавена в рецептата.
 

 

В тигана отиват и накълцани на ситно домати и след тях измитият булгур. Леко му добавяме вода, но съвсем малко, просто да се "оцъкли". После добавяме постепенно и повечко заедно с няколко лъжици сметана. С притеснение забелязваме, че нашето творение ужасно заприличва на "манджата", която баба ми навремето спретваше на кокошките. Сега като се замисля май почти същото им сипваше и тя ;)
  
Изкудкудякваме от кеф и добавяме маслото и по- голяма част от сиренето. Преди да стане готов булгура, добавяме още малко накълцани домати. 

Накрая се сервира с наръсено отгоре сирене. Да ви е сладко, както ми беше и на мене тази лека и свежа вечеря!

Ризото от булгур

Пилешко в гювеч

Пилешко в гювеч

Пилешкото в гювеч е страхотно лесна рецепта, която търпи големи вариации. 
Купих пилешко месо за готвене, гъби, пипер, пресен лук, моркови и специално за днес- куркума. Тая подправка се свързва предимно с рецептите за ризото, но си върви добре и с пилешко. Бях забравил вкусът на куркумата. Честно казано е гадничък, има вкус на тебешир, на жълт тебешир... Но пък била страшно полезна.

Компанията на пилешкото- гъби и разни зеленчуци.

Овалваме пилешкото в куркумата и обилно количество разни други подправки. Добавяме в гювеча нарязаните зеленчуци и гъби. Картофи? Не, не сме купили. Но пък си имаме вкъщи. И тях ги слагаме. Чесън? Не сме купили. Имаме ли вкъщи? Нямаме! Жалко...
Поливаме цялата работа с малко вода, олио и една чаша бира. Щем не щем правим това жертвоприношение. Гледаме тъжно сериозно намалялата бутилка бира и добавяме още една чаша. На нас си тоя път. Не е зле :)

Пилешко в гювеч

Тъй като нашия гювеч си няма капак, импровизираме и му правим такъв от алуминиево фолио. (Парчетата от капака съм ги замел с метлата и си ги пазя да си ги сглобя с каноконлит като пъзел.)

Изчакваме някакви си 45-55 минути фурната да си свърши своята работа и гювечът е готов.Всичко е жълто- жълто от нашата куркума и същевременно вкусно- вкусно :)

Пилешко в гювеч

Еменския каньон и водопада "Момин скок"

Човек докато е в отпуска не е резонно да го викат на работа. Но ако го викат на нещо като тийм билдинг? Преведено на български- служебен банкет нейде из страната. И по- точно тук

Е ще дойда как няма да дойда. Но веднага замислихме и едно преходче из местните забележителности.
Преглеждаме оскъдната информация в уикипедия:

Еменски каньон се намира в непосредствена близост до село Емен, Великотърновска област. През него минава река Негованка. Отвесите са над 50 метра, с множество водопади и пещери. След село Емен се разкрива най-красивата част от каньона, в близост се намира и екопътека. Тя започва с Еменската пещера преминава през водопада "Момин скок" и завършва в долната част на язовир Негованка.През 1980 г. Еменски каньон е обявен за защитена местност.

Набързо погледнах и един приятен блог за тази местност, но не запаметих нищо конкретно. Така де- как може да се обърка човек в каньон- кюташ си по реката и това е, нали?

Ха, първото нещо е че пропуснахме правилната отбивка от пътя София- Варна - а именно отбивката за с. Балван, но това бяха автомобилни дреболии. 

Второто е, че тъкмо любезната сервитьорка от комплекс "Нигованка" почна да ни обяснява за маршрута, когато беше прекъсната от многознаеща очилата колежка, която твърдеше че го била знаела. А после тази колежка естествено се врътна и стигна само до пещерата.

Та така нашето скромно приключение се проведе на две части- трудната, тип "Храсталясване" и втората - лесната, тази по пътеката.

Началото ни почва от това въжено мостче. Уж новичко, а едно такова разбрицано...

Еменската пещера е едно грозно двукилометрово нещо, където малоумните военни си построили складове от тухли.  Вътре в пещерата!!! Светлинка нямаше и грам, а освен това тъкмо започваше размножителният период на прилепите и не трябваше да ги притесняваме. Тъй де, кой обича да го притесняват като се размножава?

И след тази пещера направихме генералната грешка да си тръгнем като телета по самата река. Още след 50-на метра пътеката изчезна, прекъсната от високи скали и дълбокичък вир. 

Ние обаче от такива дреболии не се отказваме. Обсъдихме изкачването на едни десетметров скален процеп мислейки, че може би по- нататък пътеката продължава. Но тази авантюра ще оставим май за другия път, като се присъединят и наши приятелчета катерачи.

Прескочихме на отстрещния бряг. Там имаше някакви бледи останки от пътека. 

Та вървим си  покрай нея докато изчезне- това беше знак че трябва да прескочим отново на другия бряг. Направихме това упражнение десетина пъти. Обаче реката ставаше все по- буйна, скалите над нея все по- високи и по едно време единственият път се оказа този високо вдясно.

 Вървяхме в жегата, подпирахме се, пълзяхме, цопвахме в реката... настроението почна постепенно да спада. От цялата работа доволни бяха рояците прегладнели комари, които не бяха виждали туристи сигурно от години. Наистина почти не се виждаше някой скоро да е минавал от там.

Накрая си намерихме тясна площадка с остатъци от дървени парапети по ръба й и тогава го видяхме. Ееее, тоя водопад си беше впечатляващ макар и отдалеч. Но наистина ни се струваше недостижим. 

Недостижимият воподад "Момин скок"

Позанимавахме се малко с изкуство и спретнахме скромна арт-инсталация. Така де, който е цопнал в реката, сега трябва да се суши.

За награда се почерпихме по една биричка. Обаче докато си пиехме бирата видяхме някакви човешки фигурки да пъплят съвсем близо до водопада. Мамка му, как са успели тия хора?! 

Намерихме позорен пряк път наобратно към с.Емен като се изкачихме още по- нависоко и излязохме от гората над него. Чуха се гласове на недоволство от маршрута, но всички бяхме на мнение, че няма какво друго да направим. Като компенсация си набрахме разни билки като жълт равнец, мащерка и незнам си още какви треви. 

Полянка с диви ягоди над с.Емен.

Бяхме посрещнати в селото от глупаво магаре, което се радваше да види по- глупави и от него туристи.

Пиенето на бира обаче е положително нещо и заседнахме в в селския магазин/барче/туристически информационен център.

Продавачката/барманката/туроператорката ни обясни как тъпо сме се нахакали и още след пещерата е трябвало да поемем почти перпендикулярно нагоре и наляво. Та там била екопътеката, която била лесна.

Табелата за екопътеката "Еменски каньон"

След кратка почивка най- бойната част от нашия тим се отправи към лесната Част втора от днешния маршрут. Началото на екопътеката се стига лесно с кола на 500 метра след края на селото. Личи си лесно на един широк ляв завой където почва и борова горичка.

Пътеката наистина си е обозначена, широка е като магистрала в сравнение с тази от Част първа. Върви точно по левия ръб на Еменския каньон. След 15-на минути равното свършва и следва стръмничко слизане надолу и наобратно като човек няма къде да се обърка. 

Еменски каньон

Има няколко дървени моста към отсрещната част на каньона, но са абсолютно забранени за ползване. 

Пътеката накрая извежда към последния мост, който вече изглежда стабилен.
Междувременно от известно време се чува усилващия грохот на водопада... Минаваш през едно мини проходче, минаваш и през моста и се озоваваш зяпнал тая природна чудесия.

 

Последният мост преди водопад "Момин скок"

Проходчето преди моста

Гъбясалите дървени греди

Следват 1000 снимки на водопад "Момин скок" :)

Воподад "Момин скок" в Еменския каньон

От мене само една- така за зарибявка.

На връщане се засякахме с колеги колоездачи от Румъния, които се правеха, че не разбират български. Добре бе, домнуле, че мъй фачи? 
- Аааа, бине, бине...

Прибрахме се предоволни в комплекса и съобщихме на останалите за поправителния ни преход. Някои се засилиха към водопада, за да използват няколкото свободни часа до вечеря.

Презаредихме малко с един бързи равиоли направена на походната печка със сух спирт.

Бързи равиоли преди вечеря

Но гледахме да не преяждаме, че за вечеря ни чакаше разкошно агнешко с дробено.

 

Печено агнешко с дробено

Агнешкото беше прекрасен завършек за всичко. 
Плюс това  този почивен комплекс от малки спретнати къщи с толкова приятна обстановка ни изненада и с още нещо. Видяхме традицинното българско трудолюбие в младите стопани на комплекса, които не се спираха и за миг да вършат нещо полезно, а видимо и приятно за тях.

Kozunapple (Козуначен сладкиш с ябълки)

Тъпичкото заглавие на днешната рецепта Kozunapple (Kozunak&Apple) ми дойде съвсем в резонанс с прочетените имена на рецепти в нета- от тарт с ябълки, ябълков кейк, киш и щрудел, до обикновеното и най- точно заглавие козуначен сладкиш с ябълки.

Великден е след броени дни и на пазара има хубаво готово козуначено тесто. Разстиламе едно такова тесто на тънко в тавата, покрита с хартия за печене. Краищата на разстланото трябва да стърчат малко като кошничка около 2 см над общото ниво. Ръсваме малко кафява захар и почваме да редим нарязаните на тънко ябълки. Редим ги както ни падне... Неее редим ги естетически защото ние сме хора естети ;) 

Покриваме с алуминиево фолио тавата и мятаме във фурната. Така тестото няма да остане недоопечено. По някое време махаме фолито и с притеснение оглеждаме цвета козуначеното тесто. Май пак ще има провал в кухнята... Ябълките почти готови, а тестото не. Но ние не униваме- ароматът в кухнята е неустоим и ни дава надежди.

Междувременно сме забъркали една приятна глазура с която ще полеем нашия слакиш отгоре.
Глазурата се състои от чаша сметана, два жълтъка, голям резен краве масло, сериозно количество кафява захар и може би малко вода. Разбиваме тия съставки неуспешно понеже маслото ще се разбие на куково лято. Но поне е на малки късчета накрая. Заливаме с глазурата и отпускаме нови 20-на минути на фурната. Накрая с притеснение озяпваме сладкиша. 
Бре, не изглежда никак зле!

Козуначен сладкиш с ябълки

Правим аксонометричен разрез на сладкиша и пари не пари го  пробваме... Много вкусно - отдолу леко прегореличък, по средата е добре, а отгоре препечените ябълки с глазура са невероятни!

Веселиновските водопади 2013 (spring edition)

Водопадът Големият скок

Активния сезон за колоездене настъпи и какво по- добро начало от едни 90 км отиване и връщане до Веселиновските водопади? Така си мислят някои други, но нашите изнежени глутеуси не бяха никак във възторг от тая идея. Плюс това как да не си избереш денят, когато се връщаме по лятното часово време. Т.е. си спал един час по- малко, станал си по- рано още не си пил кафеее...

Хитрото на ранното ставане е че докато си се усетил си вече навъртял толкова километри, че връщане назад няма. 

Я да видим  пълноводната пролетна Камчия как заплашително се носи в коритото си:

Пълноводната река Камчия

Оказа се, че в областта обявили някакъв си код жълто за силен вятър. Кой, ако не ние, широкоскроените,  (разбирай понадебеляли), колоездачи знаеше за тоя ми ти вятър най- добре? Имах чувството, че ако спра да въртя и вятърът ще ме отнесе назад. Е, да се надяваме че на връщане пък ще е добре.

- Ако не си смени посоката! ;)- добавя колега колоездач.

Който е ходил в района на Веселиновските водопади знае, че има към тях има отбивка около 4-5 километра ужасен макадам от едри камъни, които разбиват последните останали здрави местенца по задните ни части. 

Макадамовият ужасен финал преди водопадите

Пристигнахме в района на  Големия Скок. Бяхме сигурно около 15- велобудали, някои от които се оказаха и канарасерсеми-т.е. фенове на алпинизма и в частност каньонинга.

Висят ли  висят от водопада...

На картинката се вижда висящо на рапел човече :)

Каньонинг

"Големият скок" е впечатляващо творение на майката природа и особено пролетта си заслужава да се види. Затова отнася не един кадър от фотоапаратите ни.

Водопадът Големият скок

Водопадът Големият скок

По едно време бях призован от злите сили. Т.е. от моите огладнели другарчета, които си носели какво? Пържоли, как какво?!

Натюрморт "Пилешка пържола на жар"

Аз пък с мойте спагети и походната си мини печка накъде бях тръгнал?

Стъкнахме малък огън досами реката и пресъздадохме рок класиката "Smoke on the water".

Отработихме и няколко други песни като народната  "Млади момци мачкат бира" както и "Заспал е юнак под дръвйе" и отпрашихме с нови сили назад.

Снимка към дърветата от полегналите

Я, плодно дръвче! 

Веднага окачаме с матреници. Вятърът културно не си беше променил посоката и ни помагаше. Въпреки това към края си изживяхме мъченически всеки изминал километър. Донесохме си по къщите по няколко тона натрупана умора... И колкото и да е уморен човек обаче, банята оправя всичко и ставаш като нов. Пък и беше все пак неделя ;)