Пролетта още не е настъпила официално, но плъзнаха слухове, че полетата с леорда са се раззеленили. Крайната цел е тази салатка, но впоследствие се оказа, че леордата спокойно се вписва и в една ароматна заливка за спагети.
Тръгваме по пътя. Пада си малко негостоприемен.
Както и да е ние пък и без това трябва да свием встрани от стария римски път към Търнов табия.
 |
| Табелата за Търнов табия |
Според това, което твърдят табелите- тук е най- високото място на дунавската равнина.
Както обикновено става при търсенето на леорда- вървиш, вървиш, а нея я няма и няма... Има само миналогодишна шума и срамежливи цветченца.
Зимата уж си е заминала, но е оставила странни ледени висулки високо по дърветата.
А долу в ниското откриваме причудливи абсолютно червени гъби и странни дънери.
 |
| Странни червени гъби по шуменското плато |
Ходейки като зомбита бавно и заболи погледи в земята, най- накрая откриваме тазгодишното море от леорда. Още е малка и тепърва мястото ще става все по- зелено и зелено.
 |
| Моренце от леорда |
Продължаваме все пак да търсим къде точно е това най- високо място на дунавската равнина. Между другото табели "Търнов табия" има няколко и всичките лъжат! Тръгнахме по една от достоверните, когато скок- подскок бърза сърничка ни пресече пътя и изчезна някъде нагоре. Аха! Значи щом подскача нагоре- там ще да е още по- високо и там ще е тая скрита най- висока точка. Храсталакът ставаше все по- гъст и затова накрая спряхме до ей това причудливо езерце на върха на платото. По него още имаше заледени участъци.
 |
| Езерцето на Търнов табия |
Явно сърничката е идвала тук на водопой. Решихме да се включим към водопоя и ние като го видоизменихме в чайопой. Подпалих джобната ми печка с кубчета сух спирт и след няколко минути имахме топъл горски чай с мед. А мед откъде? Абе аз си нося бе, затова са раниците :)
