неделя, 11 юни 2017 г.

Primo piatto


 
Primo piatto

Под това италианско име се крие първата част от едно хубаво тристепенно меню в Италия. Обикновено е ориз или паста. Сега ще направим домашна паста. 

Продуктите са следните: Брашно смесено с пшеничен гриз в съотношение 3 към 1. Яйца точно колкото е сместа от брашното с гриса. 


Омесваме едно среднотвърдо тесто. Италианците казват, че не трябва да се меси повече от 6 минути, иначе ще стане жилава пастата.

Разстиламе. Междувременно сме сложили да ври голяма тенджера с вода. Слагаме й и малко олио. Разстланото тесто режем с нож за тесто на лентички. Кой както иска да си ги кръщава, моите ги кръстих, че са талиатели ;)

Тука е много пипкава и бърза работата и затова снимки няма. Режем на лентички и пускаме във врящата и добре подсолена вода.

Нашите талиатели стават много бързо, за около 5 минути.  

След като сме ги сварили, как да ги приготвим? Италианците приготвят  primo-то съвсем простичко, но вкусно.Така ще пробваме и ние. Загряваме малко олио и бучка масло. Добавяме зелен лук, изсипваме сварената и прецедена паста и овкусяваме обилно с риган. 


Бъркаме за кратко и ... готово!

 

Домашна паста.

сряда, 1 февруари 2017 г.

ГЮВЕЧ (?)



ГЮВЕЧ (?)

Зимата е в разгара си, навън всичко е черно, бяло, сиво... Затова правим скромна цветна контра на зимата с ей тоя гювеч:

Задушени гъби с прясна телешка наденица, моркови, зелен боб, лук, чесън и калсическия за зимните манджи праз.


Гювеч

вторник, 3 май 2016 г.

Фалафели

Фалафели

Много обичам фалафели, но рядко ги намирам из района. Затова запретвам ръкави иии... и отскачам до Одрин за половин ден да си накупя разни неща, включително нахут. Нахутът е основната съставка на фалафелите. А те са чисто и просто нахутени кюфтенца. Рецепти из нета колкото искаш, затова карам по спомени каквото съм прочел от тук от там.
Нахутът се накисва за няколко часа, още по- добре от предния ден. Оставяме го да ври около час (или пък по- малко, кой ти засича време). Наситняваме моркови с рендето, накълцваме зелен чесън...


Наглеждаме нахута, колкото и да го варим си изглежда твърд, но не е. Отвънка коричката му е твърда, но вътре се е сварил доста добре.

Нахут

Пасираме го с пасатора. Може и с блендер, но той се мие по- трудно после ;) При пасирането може и да останат по- едри парченца, но няма лошо, пак са вкусни, а и ще ги доомачкаме с вилицата по-късно. По- късното вече е дошло- омесваме си сместа за кюфтенцата- нахут, морковите, чесъна, сол, мнооого кимион, някакво лютиво червено нещо, което намираме при подправките и 2 яйца.
Значи... яйцата май не бяха в рецептите, които бях чел, но пак стават. Задължителното при фалафелите е доброто овкусяване. Задължително кимион и някаква лютивичка подправка. Оформяме кюфтенцата и ги слагаме върху тавата за печене. 

Естествено ползваме и хартия за печене. Фалафелите поливаме с малко олио и печем около 30-на минути.


Презентираме, както казват в едно готварско предаване. Всъщност нарязваме малко салата от айсберг, красатвица и сушени домати в зехтин и плясваме ей тия вкусни фалафелчета, които съвсем скоро ще ометем от чинията :)
Да ви е сладко!

Фалафели



неделя, 3 април 2016 г.

Кус кус салата

Кус кус салата
Кус кус салатата е старо класическо ястие познато на много хора от студентските им години. Тази салата се прави лесно. Едновременно засища, но е и лека и става и за мезе на някой див рожден ден ;) Освен това се прави просто кой с каквото има.


Да видим какво съм имал аз в днешния вариант.

Сварявам кус кус-а и докато той се вари, нарязвам наличните зеленчуци- солидно количество пресен чесън, глава червен лук, моркови, магданоз и кисели краставички.

Всъщност в тази рецепта що годе задължителните неща освен кус- кус-а са киселите краставички,  майонезен сос и някакъв колбас на кубчета. Но и те търпят ипровизации. Вместо колбас днес слагаме задушено нарязано на кубчета телешко. Доста сериозно овкусено. вече свареният кус кус се изцежда добре, като го измиваме леко със студена вода и пак го изцеждаме набързо. Така остава сравнително горещ (по този начин се доизпарява останалата евентуално вода след изцеждането). Добавят се зеленчуците и телещко и всичко се разбърква.
Майонеза се слага 1-2 лъжици по желание. 
Да ви е сладко :)

четвъртък, 3 декември 2015 г.

Ризото със скариди


 Ризото със скариди. Това е лесна, бърза и много вкусна рецепта.
Ризото със скариди

Нашите скариди са полуготови, обелени и почистени и затова им трябва съвсем малко за приготвянето им.
Задушават се за кратко с бучка масло, няколко скилидки чесън  и сол на вкус.

Ризотото ни ще е от булгур. Сваряваме го отделно в тенджера и го оставяме със захлупен капак да набъбне още малко. Междувременно накълцваме всички налични зеленчуци. А това са праз, зелен чесън, зелен лук, домати, няколко листа маруля и накрая добавяме замразен грах с моркови. задушаваме отцедения булгур със зеленчуците за кратко.
Накрая сервираме ризотото като отгоре му кацват крехките скариди. А ние кацваме пред чинията :)


понеделник, 16 ноември 2015 г.

Гарнитура в ринг



Гарнитура в ринг

Яденето, както и любовта, минава първо през очите. Не. Не е вярно- първо минава през сърцето, но няма лошо и очите да грейнат. Та в този смисъл сме решили да си сервираме в рингове за готвене. Много хващат окото. Пък и вътрешно сме замислили една приятна за сърцето комбинация.


И така. Задушаваме за кратко малко моркови и грах с масло. Не с маргарини и тем подобни плашещи неща, а с чисто масло.
Задушени моркови и грах с масло

Накисваме един хубав булгур и после го сваряваме. Нашия го сваряваме с малко куркума за цвят.


След това забъркваме смес от крема сирене, извара и лъжица - две сметана. С малко чесън за желаещите.

И накрая подготвяме зелена зеленчукова смес от краставица нарязана на кубчета и зелен лук овкусени със зехтин и оцет.


Вадим прясно закупените рингове за готвене. Много са симпатични.

В ринга редим пластове. Първият пласт, основата, ще е от свареното жито. Притискаме с капака на ринга плътно. След това слагаме от кремообразната сиреново- чеснова смес и пак притискаме. Следва ред от изстиналите моркови и грах. Притискаме вече по- леко и накрая завършваме с пласт от зелената смес. Притискаме леко на финала.
Сега следва лек чалъм ;) Внимаааателно с едната ръка държим цилиндричния ринг. С другата ръка притискаме капака и изтегляме цилиндъра нагоре. Така... Неуспешно... Отиваме и си избърсваме хубаво ръцете, че това изтегляне с мокри ръце не се получава :) Опитваме пак- и хоп, появява се нашето произведение. Да се чуди човек колко мъка за една проста гарнитура. Ама пък колко е симпатична! Понеже е много симпатична й слагаме за компания печени на фурна печурки с масло и кашкавал. Приятна вечеря на всички :)





вторник, 10 ноември 2015 г.

Пай със сушени сливи и ядки

Пай със сушени сливи и ядки

Сега ще представя най- лесния сладкиш. Готви се лесно и от нас мъжете, които много- много не си падаме по тая част от готварската книга.

Необходимите неща са:


Плитка силиконова форма за печене.
Пакет сурови ядки- микс.
Пакет сушени сини сливи (по възможност обезкостилчени)
Брашно, бакпулвер, малко кисело мляко със сода или не, не помня, яйце и незнам си още какви съставки за някакво кексово или бисквитено тесто. По- мързеливите могат да си купят готова смес за печене на сладкиши, която само се разбърква с малко вода и е готова.

Номерът е следният:
На дъното на силиконовата формичка леко наръсваме кафява захар. Нея я забравих в описанието на продуктите, но пък кой въобще готви по точни рецепти в днешно време?!
Нареждаме сушените сливи и ръсим обилно с ядките. Пак наблягам, че трябва да са сурови, защото печените имат сол и ще прецакат заглавието на днешната рецепта. Сладкиш ще готвим все пак ;)



Така! Забъркваме тестото и го изсипваме върху ядките и сливите. Правим малко тесто, колокото да ги покрие и още толкова. Печем за 25- 30 минути. Междувременно си джиткаме на компа. Като почне да мирише на изгоряло отиваме до фурната и с кибритена клечка ръчкаме в пая. Трябва да излезе нетестяна клечката.  Като решим че е готов пая, вадим и обръщаме пъргаво силиконовата форма за печене. Щрак една снимка и воала.:


Паят е доста полезен. Все пак полезни съставки сме сложили. На вкус е не много сладък, леко хрупкав и е подходящ човек да си го сложи в раницата като отива на някое походче. Ако остане де :)