Ризото със скариди

 Ризото със скариди. Това е лесна, бърза и много вкусна рецепта.

Ризото със скариди

Нашите скариди са полуготови, обелени и почистени и затова им трябва съвсем малко за приготвянето им.

Задушават се за кратко с бучка масло, няколко скилидки чесън  и сол на вкус.

Ризотото ни ще е от булгур. Сваряваме го отделно в тенджера и го оставяме със захлупен капак да набъбне още малко. Междувременно накълцваме всички налични зеленчуци. А това са праз, зелен чесън, зелен лук, домати, няколко листа маруля и накрая добавяме замразен грах с моркови. задушаваме отцедения булгур със зеленчуците за кратко.
Накрая сервираме ризотото като отгоре му кацват крехките скариди. А ние кацваме пред чинията :)

Гарнитура в ринг

Гарнитура в ринг

Яденето, както и любовта, минава първо през очите. Не. Не е вярно- първо минава през сърцето, но няма лошо и очите да грейнат. Та в този смисъл сме решили да си сервираме в рингове за готвене. Много хващат окото. Пък и вътрешно сме замислили една приятна за сърцето комбинация.

И така. Задушаваме за кратко малко моркови и грах с масло. Не с маргарини и тем подобни плашещи неща, а с чисто масло.

Задушени моркови и грах с масло

Накисваме един хубав булгур и после го сваряваме. Нашия го сваряваме с малко куркума за цвят.

След това забъркваме смес от крема сирене, извара и лъжица - две сметана. С малко чесън за желаещите.

И накрая подготвяме зелена зеленчукова смес от краставица нарязана на кубчета и зелен лук овкусени със зехтин и оцет.

Вадим прясно закупените рингове за готвене. Много са симпатични.

В ринга редим пластове. Първият пласт, основата, ще е от свареното жито. Притискаме с капака на ринга плътно. След това слагаме от кремообразната сиреново- чеснова смес и пак притискаме. Следва ред от изстиналите моркови и грах. Притискаме вече по- леко и накрая завършваме с пласт от зелената смес. Притискаме леко на финала.
Сега следва лек чалъм ;) Внимаааателно с едната ръка държим цилиндричния ринг. С другата ръка притискаме капака и изтегляме цилиндъра нагоре. Така... Неуспешно... Отиваме и си избърсваме хубаво ръцете, че това изтегляне с мокри ръце не се получава :) Опитваме пак- и хоп, появява се нашето произведение. Да се чуди човек колко мъка за една проста гарнитура. Ама пък колко е симпатична! Понеже е много симпатична й слагаме за компания печени на фурна печурки с масло и кашкавал. Приятна вечеря на всички :)

Пай със сушени сливи и ядки

Пай със сушени сливи и ядки

Сега ще представя най- лесния сладкиш. Готви се лесно и от нас мъжете, които много- много не си падаме по тая част от готварската книга.

Необходимите неща са:

Плитка силиконова форма за печене.
Пакет сурови ядки- микс.
Пакет сушени сини сливи (по възможност обезкостилчени)
Брашно, бакпулвер, малко кисело мляко със сода или не, не помня, яйце и незнам си още какви съставки за някакво кексово или бисквитено тесто. По- мързеливите могат да си купят готова смес за печене на сладкиши, която само се разбърква с малко вода и е готова.

Номерът е следният:
На дъното на силиконовата формичка леко наръсваме кафява захар. Нея я забравих в описанието на продуктите, но пък кой въобще готви по точни рецепти в днешно време?!
Нареждаме сушените сливи и ръсим обилно с ядките. Пак наблягам, че трябва да са сурови, защото печените имат сол и ще прецакат заглавието на днешната рецепта. Сладкиш ще готвим все пак ;)

Така! Забъркваме тестото и го изсипваме върху ядките и сливите. Правим малко тесто, колокото да ги покрие и още толкова. Печем за 25- 30 минути. Междувременно си джиткаме на компа. Като почне да мирише на изгоряло отиваме до фурната и с кибритена клечка ръчкаме в пая. Трябва да излезе нетестяна клечката.  Като решим че е готов пая, вадим и обръщаме пъргаво силиконовата форма за печене. Щрак една снимка и воала.:

Паят е доста полезен. Все пак полезни съставки сме сложили. На вкус е не много сладък, леко хрупкав и е подходящ човек да си го сложи в раницата като отива на някое походче. Ако остане де :)

Замразен доматен сок

Замразен доматен сос/кетчуп

Замразен доматен сос

Едновремешното правене на зимнина в буркани и прочие може да е отживелица, но друго си е човек сам да си приготви нещо здравословно за зимните месеци.
Ние се захващаме с един свеж доматен сос.
Снабдяваме се с домати, тип консервни, и червени чушки. Междувременно се сещаме, че за тая рецепта необходимите неща са:

Домати тип консервни.
Червени чушки.
Магданоз.
Сол (около голяма лъжица за 1 кг домати)

Захар (две големи лъжици за 1 кг домати) 

Чубрица- доволно на вкус.
Стара, прежалена тениска

Блендер, тенджера, найлонови пликчета за лед.

Изтърбушваме чушките и доматите със съответния уред, иначе ако го нямаме, ни се изтърбушва душицата.  Нарязваме ги на едро и ги мятаме в блендера да се пасират на фина каша. Чат- пат си помагаме с дървена лъжица. Естествено при изключен блендер.

Накълцваме магданоза и го пасираме заедно с малко от доматено- пиперковия сос. Всеки захванал се с тази рецепта ще разбере защо му е била необходима старата, прежалена тениска веднага щом включи тоя ми ти див блендер. И изобщо готвач, който не ошарва кухнята докато готви, въобще не е готвач, ами обикновен кухненски работник ;)

Намираме най- голямата тенджера вкъщи и варим за кратко нашия доматен сос заедно със солта и захарта. Към края добавяме магданоза и стритата чубрица.

Дотук всичко беше лесно... Следва наливането на доматения сос в инатливите торбички за лед. Помагах си с фуния за наливането, избутвах соса от квадратче на квадратче надолу, обаче зорът си е голям! Но задачката си струва! Зимата ще имаме прясно замразен доматен сос с магданоз и само с едно- две откъсвания на "кубчетата за лед" ще имаме идеалната лятна добавка към зимните ни манджи. Ха дано :)

Агнешко с патладжан и нахут

 

Агнешко с патладжан и нахут

Зимата е в разгара си, февруари е късичък, но тегав месец и настроението е минорно.
Какво по- добро за живване на къщата от една хубава тава във фурната? Нашата тава ще бъде с печено агнешко. Откъде агнешко? Ами който си е скътал във фризера си има :)

Патладжани по това време на годината продават някакви вносни. Приличат на картонени, но рискуваме... Както всички знаят стария номер- нарязваме патладжана на шайби, осоляваме шайбите и ги нареждаме в тавичка да си пуснат горчивия сок.

Осолените шайби патладжан се изкисват

Междувременно накълцваме зеленчуците, като за компания им слагаме и няколко печурки, които скучаят в хладилника. Тях ги няма в класическата рецепта , но пък ние сме импровизатори дет` се вика.  
Какво още имаме за компания на агнешкото? Споменатите печурки, моркови, стрък праз и глава червен лук (които леко задушаваме предварително), зелен лук и зелен чесън.

Зеленчуците за агнешкото

Месото овкусяваме обилно. Толкова обилно, че да не се вижда нищо от него. Цръцваме му преди това  винен оцет. Освен специалните ни подправки, мятаме отгоре и малко лют червен пипер. Количеството е толкова, че хем никой да не смее да ни яде от порцията :) , хем все пак да не викаме пожарната... Месото е добре да се оваля в брашно, но  който е забравил, ще си го яде и така. Брашното спомага подправките да останат залепнали по месото и работата става мозък.

Овкусяваме месото

Мятаме в тавата всичко което досега приготвихме, включително нарязаните допълнително патладжани. 

Накрая се сещаме, че рецептата се казва Агнешко с незнамкво си и НАХУТ. Нахутът ни е от консерва. Измиваме го. Леееко го намачкваме и така полунамачкан правим нещо като филм върху цялата тава. Отдолу атнешкото и зеленчуците ще си се задушават приятно, а отгоре нахутеца ще ни е като коричка. Добавяме може би чаша вода и мятаме във фурната без да покриваме тавата. Включваме на 200 и нещо градуса (кой пък ги разбира тия градуси въобще)...

Покритата с нахут тава

Междувременно в къщата е станало ароматно и приятно, забравили сме, че е някакъв си февруари, защото си имаме ей това нещо: :)

Агнешко с патладжани и нахут