"Смисълът на живота" или гъби с бекон и зеленчуци на фурна.

Животът е разнообразен и пъстър. Също като нашата тава, в която има гъби, бекон, зелен лук, домати от консерва и яки подправки. А отгоре жълтичък кашкавал да освети композицията...
Затова съм й сложил работно заглавие "Смисълът на живота" :)

Картината е заредена с астрален позитивизъм, аюрведиците безмълвно я зяпат, а Дийпак Чопра и Хорхе Букай си я имат в умален вариант в портфейлите.- За късметец ;)

Яйца върху хляб

Две полуизсъхнали филии хляб се пробиват в средата. Намазват се с мазнина и се препържват леко от двете страни. След това се чукват две яйца в средата на филийките и се подправят с малко сол и червен пипер.

Както съветват специалистите тука тайната е в покриването на тигана с капак- яйцата се сготвят едновременно и отгоре. Така  може без да се обръщат на другата страна и да се получат полурохки.

Рохките яйца никога не са ми били по вкуса и затова със замах обръщаме филиите с яйцата. Пържим двустранно...
 ...и сервираме:

 

Тази хммм...рецепта  е класическа за неделните утрини когато човек гледа да мине метър с готвенето, че да му остане повечко време за мързелуване. Но е достатъчно подходяща и за бърз аламинут за вечеря например. С тия домати от една страна и яйцата с пържения хляб от друга, човек се чуди ракия ли да си налее или биричка... :)

Зелевата супа

Диетата със зелевата супа по мои лични наблюдения е доста ефикасна. За една седмица се смъкват трайно около 4-5 килограма. Продуктите са следните:
Малка зелка
Голяма червена и голяаама зелена чушка
Домат
Морков
2 кубчета бульон
Червен и черен пипер и малко олио.
Пресен магданоз

Рецептата както чета в интернет търпи известни вариации, примерно някои са добавяли малко ориццц.  Но ми се струва че така се разваля идеята. А тя е, че тази супа няма почти никакви калории и зелето изкарва всичките мазнини. Принципът е че 7 дена се яде все тая супа като различните дни ядеш и нещо друго. Всъщност си е като почти разделно хранене. Или пък като оная изтормозваща 90 дневна диета, след която горките жени стават криви и заядливи като настъпан хипопотам. Зелевата супичка обаче има едно предимство- че доставя сериозно количество минерали и витамини ежедневно и така не позволява на организма да вземе да се гътне случайно. Ако някой спори, че това е малко вероятно, мога да му споделя как веднъж на един плодов ден се храних предимно с банани и вечерта такава сърдечна аритмия получих, че веднага се сетих накъде се намира спешното отделение. Калият (с който са бъкани бананите) и натрият, когато са в дисбаланс и прецаквали нещо сърдечният ритъм. Поне това разбрах от обясненията на познати лекари.

Копирам тука седемдневното меню:
"Диетата продължава 7 дни, яжте от супата колкото искате и колкото пъти желаете. Но за да не се получи недостиг на важни хранителни вещества, следвайте препоръките! 

1. Освен супата може да ядете и колкото искате плодове (без банани) 
2. Освен от супата, хапвайте и зеленчуци ( без зрял боб, грах и царевица). Можете да ги задушите на пара или си пригответе салата, но без оцет и олио.Картофи с масло за вечеря.Този ден без плодове.
3. Яжте супа, както и плодове (без банани и сушени плодове), зеленчуци (без картофи).
4. Супа, 3 банана и около 500 гр обезмаслено кисело мляко 
5. Супа, 500 гр. сварено телешко или пилешко месо + до 6 домата 
6. Супа, сварено телешко или пиле без кожата + зеленчуци / с изключение на картофи/ 
7. Супа, задушен ориз около 200 гр, прясно изцеден плодов сок, зеленчуци /без картофи/"

 Отрицателната страна на тази диета е ужасният вкус на супата. Но смея да твърдя, че съм намерил пътя да стане поне малко ядлива. Тайната естествено е в обилното подправяне. Слагайте обилно червен, черен пипер, вегета или каквото ви се иска че е ужасна ей!

Мятаме продуктите в тенджерата и почваме да пишем в блога :)
Междувременно се сещаме, че нямаме магданоз или целина за супата (както препоръчват), но ще се измисли нещо.

Препоръчвам тази диета като изпробвана лично от мен. Не съм се вманиачавал и съм си позволявал забранената биричка през тази седмица или съм добавял някой и друг сухар при храненията. Резултатът е около минус 4, минус 5 килограма.

Успешно мъчение пожелавам на всички които ще се пробват :)

 

ПП: Допълнението за първия ден- плодове от кварталния магазин на Данчо:

И втория:

Картофи на фурна в плик (плюс малко бира, вода, олио и подправки в плика)

Диетката скоропостижно беше прекъсната. Причината беше тридневен преход х.Добрила- вр. Ботев и надолу...

Целта ни- вр- Ботев.

Диви кончета под вр. Ботев

Диви кончета под вр. Ботев

Импровизирано хапване на заслон Ботев под едноименния връх.

Жътва

Лятото е в разгара си, из пътищата на страната пъплят бавно насам- натам комбайни и трактори. Жътвата тече с пълна пара. Температурите клонят към абсолютните си максимуми за сезона и на човек въобще не му се мърда от климатизирания автомобил. Но в далечината зървам чудни бали със сено!  Подскок - подскок подтичвам из прясно ожънатите поля. Жежкият аромат на сено изпълва въздуха и вече по средата на полето имаш чувството че си на съвсем друга планета.

Zoom-вайте :)

Ех как забравих да проверя дали има следи от житни кръгове .

Пътят ни минаваше покрай прочутото заведение  "Гюрлата" в с.Арковна. Както местният ни резидент му казва "Ааа, в кръчмата ли сте, сега идвам...".  Но хората на село са заети със съществени неща и русолявият ни гурме приятел не дойде. Тупал бил одеала ... Негова загуба. 
Ние пък си поръчахме най- добрата шкембе чорба с нестихваща от години всепризната слава :)

Шкембе в "Гюрлата"

Да метнем баница!

Правенето на баница отстрани изглежда сложна задачка и навремето предимно нежната половина на човечеството се заемаше с нея.

Но откакто на пазара има готови кори, се оказа, че почти всеки се е пробвал "да метне една баница". Плюс това и тука всеки си има свои варианти и дребни детайли научени още от време оно. Естествено аз ще постна моя вариант, който твърдя, че е най-добрия (както всъщност абсолютно същото говориха моите събеседници за техните си варианти).

Продуктите са ясни: Пакет кори за баница, сирене или извара, 5-6 яйца, кисело мляко, сол. И две тави, че почти винаги от един пакет кори отива точно за две средно големи тави.

Киселото мляко се разбива с яйцата. Който има жълта лимонада слага малко и от нея в тази заливка. Аз се изхитрих и сложих малко бакпулвер- пак става. Целта е да бухне.


Реденето. Тука е момента за вариации. Дълги години бях принуждаван с пистолет в челото да ям баница със сирене във варианта "вита". Аман! Няма как, докато човек сам не си сготви, ще яде това, което помощник- готвачката му готви ;) Вита баница из нашия край се прави само ако плънката е месна...
Със сирене се прави по следния начин: На дъното на тавичката се пльосват две кори. Те излизат извън тавата естествено. Следващата кора се нарязва на широки ивици, накъдря се като хармоника и се поставя на дъното. В гънките на тая хармоника се посипва сиренето (каквото и аз сложих) или осолената леко извара. Върху тях се слага малко от заливката. Върху пласта- хармоника може единичен лист да се постави (напречно на предните два), последван от нов накъдрен пласт със сирене и заливка. И т.н. Накрая се слага финален лист кора и всички стърчащи извън тавата краища на корите се загъват грижовно към центъра на тавата. Отгоре се изсипва сериозно количество заливка. Може да се сложи и няколко парченца масло или маргарин.

 Следва дългоочакваното "мятане" във фурната. Не забравяйте да проверите дали и двата реотана са включени! Също така да не вземете да направите като мене да сте намалили случайно термостата и да чакате ли чакате ;)
За 40-на минути баницата е готова. Да ви е сладко!

Да ви е сладко!


ПП. Както вече писах, пакета кори стига за 2 или по-скоро за 1,5 тави баница. Та това на снимката е по- малката тавичка и баницата е малко- по- тънка отколкото трябва. Ама пак я изядоха гладниците ей!
 

Леща по родопски

Късно вечер, когато си стоиш в приятното бунгало край язовир Батак, ти се дояжда и нещо готвено. Най- близкото заведение е на километри пък и без това е затворено. Консерви... суджуци... някакви спагети се мъдрят из багажа...какво да се вечеря?

Язовир "Батак"

През деня се беше натрупала доста умора от разни ей такива занимания:

Каяк по "Батак"

Докато се чудим какво да ядем, извадих полевата кухня, която наскоро спретнах. В класическо войнишко канче купено от магазин за военни стоки си бях скатал малко походни пособия за готвене. Нож- от немската армия, кутийка шарена сол , любимият ми spork  (вилицолъжица). Между другото тази шарена сол е може би финалът на многобройните ми търсения и експерименти за оптималната универсална подправка за из път. Подходяща е както за подправяне на нашата леща, така и за овкусяване на меса. Не на последно място е идеална за наръсване върху филия обикновен хляб- перфектната вкусотийка за изгладнелият турист дори когато нищо друго няма за ядене под ръка.



Та се добрах до местната кухничка, която беше оборудвана с oldschool печка "Раховец", вероятно мой набор, но все още функционираща прекрасно. За нула време измитата предварително леща завря. Едвам ми остана време да нарежа 1 морков и няколко скилидки чесън. В багажа си носех и великолепна домашна лютеница подарена ми вместо хмм... мед.

Леща по по родопски-  продуктите.

Сложих чесъна, моркова, 2-3 лъжици лютеница и от шарената сол. Обикновената сол се добавя почти накрая на готвенето.


Сипахме на първия гладен и отзивите от него са следните: "Лещата е перфектна!" Каза само толкова и отиде да си сипе още.

Леща по родопски

Защо името на рецептата е "Леща по родопски"? Ами защото в момента сме в Родопите. Ако бяхме в Странджа, щеше да бъде леща по странджански :)


Утре ще посетим село Смилян да купим от местните баби прословутия смилянски боб да видим с какво толкова е известен.

Смилянски фасул точно в с.Смилян.

ПП: Боб по това време на годината местните не продаваха, но пък по заведенията се сервираше. Внимавайте с лютите чушки. Сервират ги безплатно и подозирам, че персоналът тайно е монтирал скрита камера за да ни заснеме зачервените физиономийки :) 

Пилешка супа по мъжки

Пилешката супа винаги ми е била вкусна и направо се чудя как понякога в заведенията не могат да я направят като хората. Разни дребни издънки като костички- изненадки, неугледен цвят или странен бульон.
Сега ще напиша един от лесните варианти за пилешка супа,  при който вероятността  за грешка е сведена до минимум.

Първо си купуваме едно печено пиле което изяждаме колкото можем. Но не съвсем- трябва да остане достатъчно количество за нашата мъжка рецепта. Обикновено си оставям неатрактивното бяло месо, което е предостатъчно за една тенджера пилешка супа. Останалите продукти са картофи, фиде (то пък кой има фиде - аз си ползвам навсякъде спагети), пиперки, зелен лук, чесън по желание, кубче бульон и малко суха супа.
Та. Алгоритъмът е следният:
Първо поставяме тендежерата на котлона да стопли водата.
Обелваме и измиваме картофите.
Сипваме картофите във водата...
Ще почакаме малко да поври няколко минути и ще добавим начупените спагети. Картофите са продуктът, който най- бавно се сварява, така че именно те са първите в схемата, а останалите по- нататък. Изобщо алгоритъма е направен така, че хем не бързате, хем не киснете като някой средновековен алхимик пред тенджерата, а и постоянно си имате някаква задачка.

Докато си врат (картофите+спагетите) нарязваме морковите и пиперките. Без много да бързаме... Те се поставят долу горе на половината на времето на готвене. Мятаме ги във врящата вече супа и се чудим какво още да сложим. Айде едно кубче бульон за овкусяване. Малко олио. Подправки? Не... Е, сол ще трябва. Горе написах че трябва и суха супа (картофена крем супа намерих аз). Тя е важна, понеже да се мъчим да правим хубава заливка застройка е трудна задача. Е, всеки уж знае как става, но не е лесно, пък и не ходи на готвенето по мъжки. Лъжица от сухата супа придава супер визия на нашата манджа.
Останаха зеления лук, 2-3 скилидки чесън (полупресничък сложих). И естествено пиленцето от предното ядене. Обезкостяваме го като гледаме да не отървем някоя костичка. Тука имаме няколко минути пауза, която се оказа грешка. Както няколко пъти съм давал един съвет на приятелчета от женски пол- "мисли само 30 секунди и каквото решение вземеш, то най- вероятно е правилното". Нали знаете жените имат силна интуиция и трябва да разчитат на нея. Обаче като тръгне много да мисли една жена и обикновено ги измисля еднии... не е за разправяне. Та от много акъл и аз така много мислих мислих и взех, че сложих върху накълцаното пилешко една уж добре изглеждаща "тракийска лютивка"- нещо като шарена сол. Малиий на финала като пробвах супата ми изскочиха очите от орбитите. Най- добре почти никакви подправки! Кубчето бульон май е достатъчно. Та добавяте нарязаните месо, зелен лук  и чесън. Сетих се, че по заведенията сервират супата с магданоз. Откъде сега пък магданоз у нас? Е как откъде- от шкафа с подправки. Мятаме с леко недоверие отгоре сух магданоз. Ароматът е добър. Сервираме и омитаме първата чиния супа игнорирайки леката издънка с лютивата подправка ;)

Пилешки сърца на фурна

Готвенето на фурна е най- лесно и при него рядко може нещо да се сгреши. Класиката за готвенето на пилешки дробчета и сърца естествено е да са пържени или на скара (за сърцата). Но на фурна, в йенска купа, където в компанията на актуалните за сезона зеленчуци ще се задушат приятно, също ми се струва добра идея.

Продуктите варират според това кой какво си е купил от магазина. При мене това са гъби, чушки, домати, стрък пресен зелен лук и естествено сърчица. Сърцата предварително за кратко сваряваме и изплакваме. Накълцваме останалите продукти в йенската купа и правим пробна снимка :)

Овкусяваме подобаващо като добавяме и  2 кубчета зеленчуков бульон. Мятаме във фурната за 30-40 минути и... готово! Бързо и лесно :)

Пиле&Паста (а.к.а "пиле критараки")

Пилешкото и макаронените изделия си пасват като джина с тоника. Също така пилешкото, сметана и чесънът са като мастиката, ментата и айряна... ;)
Та унесени в тия мечти по летни питиета  пропускаме щандовете с алкохол и накупуваме малко чушки, моркови, пресен чесън, домати и (надяваме се) добро пилешко месо.

Основата на днешната рецепта е един особен вид мъничко макаронено изделие приличащо на вретено. Пускаме го да се вари в тенджерата заедно с малко олио и кубче зеленчуков бульон.

Оставяме пилешкото в марината от олио и сериозно количество подправки. Междувременно  нарязваме продуктите.

Готовата сварена паста измиваме леко със студена  вода, изкисваме максимално и я оставяме да чака да се включи на финала на днешната рецепта.

В голяяяям уок тиган задушаваме пилешкото в сгорещена мазнина. След малко добавяме нарязаните зеленчуци. Първо морковите и чушките и към края нарязяните домати с пресния чесън. Като историята в тигана придобие завършен вид, изсипваме пастата и бъркаме. Заедно с пастата е добре да се сложи малко краве масло. Това се прави с цел като изстине манджата да не стане някакъв разпльокан вид, а да изглежда стегнато и свежо. Както вече писахме горе пиле и сметана са като джин и тоник. Та добавяме тоника, тоест сметаната (2-3 лъжици)  и пак бъркаме докато манджата се стегне.
Финалът е това :

Пилешкото с тоя модел паста си имаше някакво гръцко название, но ще чакаме консултантът да ни каже точно името, че да не станем за смях :)

ПП. Пиле Критараки било :)

Веселиновските водопади.

Село Веселиново освен с това, че е родното село на експрезидента Желю Желев, може да се похвали с двата си водопада Големият и Малкият скок. Те са visible предимно през пролетта, когато има достатъчно вода в захранващите ги рекички. Живеем в ерата на интернет и за нула време се събрахме една дузина къде познати- къде полупознати любители на туризма.

Водопадът "Големият скок"

Водопадът "Големият скок"

Водопадът "Големият скок"

Водопадът "Големият скок"

 

 Ако някой го интересува пътят към водопадите е след края на селото (пътувайки посока юг ). На 50-на метра след селото вляво тръгва чакълест път. Местността е обозначена с табели и малко след първата има добро широко място за паркиране.
Необозначена обаче е една скрита пътечка, която извежда точно, ама точно над водопада. Там водата на една скромна рекичка се превръща във фойерверк от  безброй скъпоценни камъни.

Водопадът "Големият скок"

В околността има още няколко неща които могат да се видят. Едното е вторият водопад- Малкият скок. Нашите табелкописачи са велики :)))

Ей го тоя малкия:

Водопадът "Малкият скок"

Накрая на маршрута има обособен приятен заслон, на който вече се бяха настанили любителите на онзи вид туризъм- "отивашсколатадасенаядешинапиеш"

Ние понеже не сме хептен прости, се бяхме подготвили подобаващо. Майсторите на скарата веднага се включиха.

Получиха ни се около 6-7 часа приятна екскурзийка в супер компания на супер място :)

ЛЕОРДА

Леордата (левурда) е т.нар. див чесън и направен на салата е невероятно мезе за ракия. Повечко- тук . Сезонът й е точно сега, през месец април. Месец май преминава и не става. Малко цитати:


Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат винилсулфид, дивинилсулфид, алиин пипеколинова киселина, следи от меркаптан.Тази е съставката, която придава специфичният мирис на чесъна. Освен това се съдържа значително количество витамин С (особено в листата) и високоактивни фитонциди със силни бактерицидни и фунгицидни  чесъна и хряна.

Леордата не се среща на много места в България, няма я по зеленчуковите магазини и хипермаркетите, но за късмет се намира доволно на шуменското плато. Естествено местата, където се открива, се предават от уста на уста апокрифно и дори и да минеш покрай тях, може и да не ги забележиш.  Ако случайно човек не знае къде да търси, трябва да навлезе дълбоко в гората. Плюс това според коя точна дата сме може и да не намерите леорда на същата полянка, която сте си набелязали миналата година, а след 2 седмици изведнъж да видите цяло зелено море леорда. Индикацията са разни хора напълзяли  по поляните и събиращи нещо си...

На шуменското плато леордата се среща най- вече в резерват "Букака" и тъй -като е резерват, брането и каквото и да е било друго там са забранени. Но пък я има и на други места.

Освен това никой не бере промишлени количества. Леордата наистина има вкус и миризма на нещо като чесън и не може да се прекали с яденето й. Не е точно същата миризма, но пак е доста силна и обикновено писва на ядящите. Затова трябва да се приготви следната комбинация, която да тушира тежкия вкус, а същевременно да запази идеята за нещо зелено и пролетно свежо:

Та както се вижда се прави нещо като сух таратор. Едро нарязана краставица и кисело мляко, към които се прибавя леордата. Тя предварително е накълцана и омачкана с оцет и сол. Май че и олио съвсем малко се слагаше.

Идеална салата за ракия. Ама къде ти в гората ракия... Я! Какво е това металното шишенце? Глей, глей само какви тайни криела гората ;)

Както и да е, салатата е много здравословна и е наистина дар от природата.

Честита ни първа пролет :)

Днес ме попитаха кога е първа пролет. Дали на 22-ри март или пък на първи...?

Всъщност по кулинарния календар първа пролет идва когато си направиш първата пролетна салата, в кухнята замирише на пресни зеленчуци и се сещаш за разни летни питиета като узо, мастика и бира.

Днешният център на масата беше салата "Табули". Рецепти за нея в нета има предостатъчно. Само не са споменати някои особености. Че овкусяването всъщност трябва да е обилно.Да се изстискат не един, а поне два лимона в салатата, да не се пести зехтинът... Зеленият лук и зеленият чесън също прекрасно си пасват с основата на салатата- накълцаният на ситно магданоз. Доматките бяха прясно доставени от Одрин, където топлите дни отдавна са факт. От там е и специалният ситен булгур, който за нула време набъбва накиснат в гореща вода и се добавя към магданоза.

В южната ни съседка продават два вида булгур- кюфтелик -за кифтета, (а явно и за "Табули"), и другия модел- за пилаф (pilavi)  Между другото в по- стари времена булгурът е бил силно застъпен в българската кухня, а оризът е бил още непознат по нашите земи дълго време.

Скромният натюрморт по случай първа пролет добива добър завършек с бутилка гръцко узо :)

Наздраве!