вторник, 5 юни 2012 г.

Леща по родопски

Късно вечер, когато си стоиш в приятното бунгало край язовир Батак, ти се дояжда и нещо готвено. Най- близкото заведение е на километри пък и без това е затворено. Консерви... суджуци... някакви спагети се мъдрят из багажа...какво да се вечеря?


Язовир "Батак"
През деня се беше натрупала доста умора от разни ей такива занимания:
Каяк по "Батак"


Докато се чудим какво да ядем, извадих полевата кухня, която наскоро спретнах. В класическо войнишко канче купено от магазин за военни стоки си бях скатал малко походни пособия за готвене. Нож- от немската армия, кутийка шарена сол , любимият ми spork  (вилицолъжица). Между другото тази шарена сол е може би финалът на многобройните ми търсения и експерименти за оптималната универсална подправка за из път. Подходяща е както за подправяне на нашата леща, така и за овкусяване на меса. Не на последно място е идеална за наръсване върху филия обикновен хляб- перфектната вкусотийка за изгладнелият турист дори когато нищо друго няма за ядене под ръка.



Та се добрах до местната кухничка, която беше оборудвана с oldschool печка "Раховец", вероятно мой набор, но все още функционираща прекрасно. За нула време измитата предварително леща завря. Едвам ми остана време да нарежа 1 морков и няколко скилидки чесън. В багажа си носех и великолепна домашна лютеница подарена ми вместо хмм... мед.
Леща по по родопски-  продуктите.




Сложих чесъна, моркова, 2-3 лъжици лютеница и от шарената сол. Обикновената сол се добавя почти накрая на готвенето.


Сипахме на първия гладен и отзивите от него са следните: "Лещата е перфектна!" Каза само толкова и отиде да си сипе още.
Леща по родопски


Защо името на рецептата е "Леща по родопски"? Ами защото в момента сме в Родопите. Ако бяхме в Странджа, щеше да бъде леща по странджански :)


Утре ще посетим село Смилян да купим от местните баби прословутия смилянски боб да видим с какво толкова е известен.


Смилянски фасул точно в с.Смилян.
ПП: Боб по това време на годината местните не продаваха, но пък по заведенията се сервираше. Внимавайте с лютите чушки. Сервират ги безплатно и подозирам, че персоналът тайно е монтирал скрита камера за да ни заснеме зачервените физиономийки :) 

2 коментара:

  1. Еха! Ножчето е "Солинген". Имам абсолютно същото. Много по-респектиращо е от швейцарските "Викторинокс".
    Поздрави за лещата :)

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси :)
    Каква е тази привързаност към джобните ножчета не знам. Вече имам 3-4. Може би идва от момчешките ни години, когато всеки от нас си имаше джобно ножче и беше задължително да си го носиш по екскурзионните летувания и разни бригади. Ха че се сетих- даже някаква игра на ножка имаше нали?

    ОтговорИзтриване