Есенна дестилация.

След не една тежка сутрин вследствие на "прекрасните" купешки спиртни питиета, решихме да навлезем в дебрите на ракиепроизводството. Стига са ни тровили другите. Ако ще се тровим, поне сами да го правим :)

Мат`рялът!

Есента дойде и гроздето тихо, но упорито ферментираше. То вече не беше грозде, а джибри!

Казанът!

Настаниха ни на дестилационната колона, наричана от местните "малкия казан".

Разпалихме огъня...

Термометърът.

Зяпахме термометъра, който прекалено бавно стигаше до желаната температура.

Спиртомерът.

 Но изведнъж като бликна оная ми ти течност!

Направо шурна!

Междувременно обменихме опит със съседа от "големия казан". 78 годишния господин се оказа най- дълго управлявалия кмет на Шумен. Беше такъв човек, че и без да знаеш тоя факт, въобще и не се замисляш да му говориш на "ти". Ерудиран човек от старата гвардия.  Разправяше интересни неща отпреди да сме били родени. Е, на тема варене на ракии срещна достойни събеседници.

Кофите лека полека се множаха и ние доволно пресмятахме колко аджеба сме изкарали от 200 кила мат`рял.

БИДОНЪТ!

Това е една картинка заредена с много положителни емоции ;)

Огнената водица + черничеви пръчки за цвят

И тая също. Изобщо маза без бидони с ракия и буркани с туршия не е никаква маза! ;)