Камби с ориз и кайма.

След като човек обядва по заведенията като дава към 3 лева за порция пълнени камби или чушки решава, че може да се справи и сам вкъщи. Но всъщност  повечето хора, които познавам, само имат обща идея как се готви тая манджа, уж я знаят, но не са я готвили.

Първо трябва да се пазарува от добро квартално магазинче. Това БИЛЛА, Кауфланд, Лидъл не са в класацията. Пред тоя тип магазинчета има разположени сума ти и кашони, щайги, чували с "плодовете на земята". Чушки, камби, карфиол, тиквички, целина, моркови... Добрите квартални магазинчета се разпознават още по това, че пред тях винаги има тарапана от клиенти. Вярно, повечето са само заради спорта и от скука. Но видите ли там и пенсионери, значи магазинчето освен добре заредено, е и евтино. Тука хората, които не понасят нарушаването на личното им пространство, трябва да преглътнат блъсканиците, прережданията, дългите разговори между клиентите и продавачите, ровенето в кашона камби, който си си избрал и от друг клиент (макар че точно до тоя кашон си има същия с идентично съдържание)...

Та се купуват 10-12 големички камби. Междувременно правиш бърза анкета с продавачката и някаква клиентка как точно се подготвя плънката за камбите. Мой колега подочувайки вметва мъдро- "абе чичко Гугъл знае всичко". Слушам, слушам...  Ааа, кайма вярно че трябваше към тая рецепта. "Ама и подправки ще ти трябват", съветват анкетираните. Данчо, собственика на магазина, се провика- "абе слагай там от 2 кюфтета, те са овкусени". Благодаря му за идеята, сещайки се, че във фризера имам една тарелка. Данчо се начумерва малко, че пропуска оборот, но както и да е, вика сутринта да му донеса от пълнените камби. Ядец ;)


Камбите се изтърбушват, почистват. Ровите за подправки. Аз намерих черен пипер, чубрица, подправка за кайма, бульон пилешки. Кюфтаците 2бр се пускат в чаша топла вода от бойлера да се размразят. После се накъсват на парченца в тиган с мнооого олио. И лук се слага. Добавя се измитият много добре голяма чаша ориз (докато пусне само прозрачна вода). Бърка се интензивно. След няколко минутки се добавя чаша вода и почва едно задушаване (ако има капак ще е добре). Но пак се бърка доста. Слагат се подправките. Плънката трябва да е много, много ароматна, така че смело с подправките! Сол не съм сложил, ще видим какъв ще е резултатът. Плънката е готова когато оризът стане полупрозрачен.

Все още обаче е твърдичък и хрупа. Махате плънката от котлона и почвате неистово търсене на подходяща тава. При мене това беше неуспешно и минах с две по- малки кръгли. Натъпква се плънката в камбите. Спомням си смътно, че в някоя книга пишеше, че това се прави с малка лъжичка. Но става и с вилица. Без никакво притеснение човек може да ползва и пръсти. И в готварското изкуство, както и в изобразителното, това е в реда на нещата. Нареждат се камбите в тавичката, доливат се 1-2 чаши вода като гледате да попадне и в отворите на камбите. Хвърля се във фурната за около 30-40 минути.
Критерият, че всичко е готово, е когато плънката се е надигнала с около половин-един сантиметър над камбите. Пък и трябва да замирише на оная миризма, която тия дни ни заобикаля навсякъде- на печен пипер. Общо взето времето за печене е на око, но няма страшно, те продуктите сложени във фурната са почти готови. Правите една -две снимки за фейсбук и ако не ви мързи, пишете. Така и така трябва да изстине яденето :)

 Edit:  Тука разни разбирачи ми обяснаваха, че съм можел и сос "Бешамел" да спретна, но пък това да не е някакъв професионален  готварски блог, я?! А и няма брашно вкъщи ;)