Задушени пилешки сърчица по осмодекемврийски.

Както всички знаем да посрещнеш голям брой гости и да им сготвиш нещо хубаво е трудоемка задача. А особено в празнични дни като осми декември времето все не стига. Броят на гостите ми варираше от един  (сигурен) до седем- осем (ако всички изведнъж решаха, че ще се включат). По случай празника в действие днес щеше да влезе чисто новият ми пет литров гювеч. Но като не знаех колко души ще се вяснат, не можех лесно да разпределям порциите и затова се се изхитрих и преминах към следващата рецепта, от която размера на порциите е функция на броя на гостите. Я, и формула измислих :) R=5/v

ЗАДУШЕНИ СЪРЦА В ГЮВЕЧ

Продуктите.

Сварих предварително около килограм и половина замразени пилешки сърца. При първото кипване на водата, същата се изхвърля и се сменя с нова.  Като се посварят леко, но не много, сърчицата се измиват добре. Междувременно давате на първия пристигнал гост да нареже три средно големи моркова на тънки шайби. Кухненските рендета от типа на "Вьорнер" вършат перфектна работа.
"Амнма л да съразкашкат" ?- пита помагачът, докато дъвче останалите от рязането краища на морковите. Няма, няма, успокоявам го аз, пий си там бирата и бачкай ;)
Необходими са и около 200 грама дребни печурки. Много ми харесват мъничките задушени печурки и винаги гледам да ги включвам в някоя манджа. Накълцвам на ситно и стрък дебел праз и голяма глава лук. Трябват и около 200 грама мазничък бекон. Пушеното месо е много важно към тая рецепта, понеже макар и малко, ароматът му ще доовкуси съдържимото в гювеча. Всъщност беконът беше по- малко от закупеното, понеже метнах на верния ми помощник два резена, да има с какво да си пие бирата. Като отплата му връчих старата ми мелачка за подправки и и няколко минути чъгърта черен пипер над сварените сърца. На дъното на гювеча бях сложил малко маргарин. Почнах да изсипвам в гювеча всичките тия продукти като добавих сол, кубче бульон, обща подправка за месо и червен пипер. Отгоре малко олио, чаша червено домашно вино и чаша и половина вода. Значи, не е необходимо течността да покрива продуктите над тях. Достатъчно е някъде около 3/4. Ако някой не знае, гювеча се слага не в загрята фурна, а в студена иначе се чува "ПУК" и 14 лева и осемдесет стотинки си заминават.  Уж да седнеш да си кажеш наздраве с помощник- готвача и разбутвайки торбите от пазаруването, виждаш, че си взел и един големичък домат, който също трябваше да попадне нарязан на ситно в гювеча. Сега, ваденето на загрял пълен петлитров гювеч от фурната не е задача за всеки. Необходими са готварски ръкавици, стабилни мускули  и безчувствена към изгаряния ръка. Е аз, нямах готварски ръкавици и импровизирах с нещо взето от изсъхналото пране от простОра. Стабилни мускули намерих, но безчувствена към изгаряния ръка- не. Така че имаше малко възгласи... Междувременно гостите почнаха да прииждат и виждайки извадения гювеч доволно питаха готова ли е вече манджата. Е, не беше. На тридесетата минута от готвенето извадихме едно от пилешките сърца и ритуално го подложихме на дисекция. Разпарчетосахме го и дадохме на всеки да си опита и да каже трябва ли още да се готви. Отпуснахме още 10-на минути на фурната и чак тогава проснахме гювеча по средата на масата.

Вече полупразният гювеч.

Скромна порцийка "Задушени сърчица по осмодекемврийски"

От тоя осмодекемврийски гювеч много боли главата сутринта, така че предварително се запасявайте с алка- зелтцер или други медикаменти против махмурлук ;)