ЗАДУШЕНИ СЪРЦА В ГЮВЕЧ
Продуктите. |
"Амнма л да съразкашкат" ?- пита помагачът, докато дъвче останалите от рязането краища на морковите. Няма, няма, успокоявам го аз, пий си там бирата и бачкай ;)
Необходими са и около 200 грама дребни печурки. Много ми харесват мъничките задушени печурки и винаги гледам да ги включвам в някоя манджа. Накълцвам на ситно и стрък дебел праз и голяма глава лук. Трябват и около 200 грама мазничък бекон. Пушеното месо е много важно към тая рецепта, понеже макар и малко, ароматът му ще доовкуси съдържимото в гювеча. Всъщност беконът беше по- малко от закупеното, понеже метнах на верния ми помощник два резена, да има с какво да си пие бирата. Като отплата му връчих старата ми мелачка за подправки и и няколко минути чъгърта черен пипер над сварените сърца. На дъното на гювеча бях сложил малко маргарин. Почнах да изсипвам в гювеча всичките тия продукти като добавих сол, кубче бульон, обща подправка за месо и червен пипер. Отгоре малко олио, чаша червено домашно вино и чаша и половина вода. Значи, не е необходимо течността да покрива продуктите над тях. Достатъчно е някъде около 3/4. Ако някой не знае, гювеча се слага не в загрята фурна, а в студена иначе се чува "ПУК" и 14 лева и осемдесет стотинки си заминават. Уж да седнеш да си кажеш наздраве с помощник- готвача и разбутвайки торбите от пазаруването, виждаш, че си взел и един големичък домат, който също трябваше да попадне нарязан на ситно в гювеча. Сега, ваденето на загрял пълен петлитров гювеч от фурната не е задача за всеки. Необходими са готварски ръкавици, стабилни мускули и безчувствена към изгаряния ръка. Е аз, нямах готварски ръкавици и импровизирах с нещо взето от изсъхналото пране от простОра. Стабилни мускули намерих, но безчувствена към изгаряния ръка- не. Така че имаше малко възгласи... Междувременно гостите почнаха да прииждат и виждайки извадения гювеч доволно питаха готова ли е вече манджата. Е, не беше. На тридесетата минута от готвенето извадихме едно от пилешките сърца и ритуално го подложихме на дисекция. Разпарчетосахме го и дадохме на всеки да си опита и да каже трябва ли още да се готви. Отпуснахме още 10-на минути на фурната и чак тогава проснахме гювеча по средата на масата.
Вече полупразният гювеч. |
Скромна порцийка "Задушени сърчица по осмодекемврийски" |
От тоя осмодекемврийски гювеч много боли главата сутринта, така че предварително се запасявайте с алка- зелтцер или други медикаменти против махмурлук ;)
Браво,звучи и изглежда много хубаво. Адмирации за готвача от другия готвач/не този дето ти е помагал с пипера/.
ОтговорИзтриванеТака е един Телец или може да готви или може да яде! Тези ,които могат и двете са наричат гурме-готвачи/like you /
Време беше вече за нова рецепта. :)
ОтговорИзтриванеВиждам, че новата придобивка успешно е издържала първия тест и добре, че те чета с пълен стомах. :) Много любим съд - пъхам всички продукти (сурови) с подправките, включвам фурната и забравям. В края махам капака, за да се запече.
Опитай някога вместо гювеч с издълбана тиква. Или с няколко по-малки за всяка порция. Свинското и телешкото придобиват много приятен вкус и аромат; става и за запечен боб за Коледа. Много внимателно обаче, ако я вадиш от съда за печене в друг за сервиране - последния път ми разпиляха съдържанието на една из цялата кухня. :)
Мерси за отзивите :)
ОтговорИзтриванеТова за готвенето в тиква някъде го бях прочел наскоро, май в един форум, но не си го бях отметнал като възможно. Е после "съдът" изяжда ли се?
Естествено, той си е поел сокчета и подправки. :) Когато сипваш, загребваш по малко и от него.
ОтговорИзтриванеСега се сетих за една традиционна супа, с която ни храниха в Любляна - нещо като крем-супа с манатарки. Сервираха я в издълбани питки, от които оставаше само тънка коричка.
А, видях къде съм прочел рецептата ти за тиквата- гювече. Супер идея. http://prikachi.com/images/967/2786967L.jpg
ОтговорИзтриванеА, това е първата и единствената оцеляла порция. :D Останалият боб с бекон не съвсем коледно замина в канализацията.
ОтговорИзтриванеНяколко пъти ми казваха, че сърцата най-добре ставали на тиган. Така е, това е класическият начин за приготвянето им. Само че тука целта на занятието е да посрещнем с нещо вкусно и лесно значителен брой гости и висенето пред тигана не звучи никак празнично. Пък и гледката на класически български гювеч по средата на масата е като звездата на върха на елхата в новогодишната нощ ;)
ОтговорИзтриване