Соленосладколютивичко телешко в гювеч.

Минавайки през магазина в края на зимата чуденката какво да сготви човек става все по- трудна.
Да пробваме един килограм картофи и три моркова на обща цена по- малко от лев... Дали може да спретнем нещо лесно и вкусно от тях...?
Имах някакво замразено телешко във фризера. По съвет на по- опитни хора от мене в кухнята, реших да вкарам в употреба големия пръстен гювеч, който отдавна не беше усещал жегата на фурната.

Картофите се обелват, измиват, нарязват на едри кубчета. Морковите- на дебелички шайби. Междувременно киснем буцата замразено телешко в топла вода белким се размрази. В микровълновата не ставаше, понеже беше позорно уволнена, заклеймена като вреден за здравето уред и депортирана в друго жилище. Да й се кефят малко и другите.
Правим купчинка подправки (отново от наличните :) ). В случая- червен пипер, шарена сол, обща подправка за кайма и черен пипер. В тая купчинка ще оваляме късчетата телешко. Изненадващо буцата месо се оказва предварително нарязана на късове и отправяме една благодарност към хората, които са ми го подарили. Овалваме обилно късчетата в подправките. После разбъркваме месото, картофите и морковите в големия гювеч като добавяме малко мазнина. Кубче зеленчуков бульон също. После ме посъветваха, че тия бульони били лоша идея.
Съвпадението на няколко неща ни довежда до забутан далечен спомен за някаква рецепта от Родопите... Вчера след малко обиколка из близките природни красоти една симпатична забравана си забрави пакетче сушени сини сливи в мен. Незабавно отиват и те в гювеча.
Слага се и чаша от онова червено вино дето никой не ще да го пие и само заема място. Долива се вода докато почти покрие съдържимото в гювеча, мятаме го във фурната и  и доволно сядаме пред компютъра.

След кратък консулт с приятелчета от социалната мрежа се оказва, че рецептата би била добра и с нещо зеленичко- праз или зелен лук. готов- веднага намирам последния стрък праз от хладилника и го нарязвам на шайби.
Сега.... ваденето на нагорещен вече гювеч от фурната не е работа за всеки. Изискват се якички ръчички, игнориране на болката от опарването и стара дреха на гърба ви,  която няма да ви пука че сте я изгорили... що ли не станах пожарникар и аз, удават ми се тия неща.
Вадим, добавяме праза и пак сядаме да компютъра да чакаме около 50 минути. Справка дали гозбата е готова е пак по същата процедура- завъъърташ, отлеееепваш... капака и вадиш едно картофче и малко месо. Пробваш ги. Аха! трябва да е готово! Накрая сервираме и да ни е сладко :)

ПП. Отзиви с пълна уста. Добре! Много  добре! Всичко е станало вкусно. Особено ми допадна комбинацията от сушени сливи и лютивичкия вкус на подправките. Бях забравил, но в гювеча бях сложил и няколко мариновани люти чушлета. Лютиво- Сладко- Солен вкус... Интересно и вкусно. Мммм...