Избощо на въпроса - "Колко чесън да сложим на пилешкото?" трябва да отговаряме като Мечо Пух. Колкото повече, толкова повече. Между другото тоя Пух е голям папуняк.
Горната снимка изяснява продуктите. Обща подправка за пиле, подкрепена с червен и черен пипер... Бира задължително! Измиваме продуктите и се заемаме с една от най-досадните задачи в готварството. А именно беленето на сурови картофи. Но преди това малко се позанимаваме с месото.
Тия цели бутчета дето ги бях купил се оказаха доста обемисти и се наложи разфасоването им. Сега да уточня, аз като един начинаещ готвач имам едно големичко предимство в сравнение с готвачите израстнали в някой панелен квартал. Спомням си как по разпореждане на майка ми или баба ми помагах при разфасоването на домашни кокошки. Та поназнайвам доста за анатомията им и мога спокойно да различа жлъчен мехур от воденичка например. Елегантно разфасовах бутчетата. Овалях ги обилно в подправки. Знам, че по разните рецепти пише да се втриват в месото, но тука особеноста е, че не само трябва да се втриват, а обилно да се втриват и втриват и овалят... Поливаме овкусеното пилешко с чаша бира и нарязваме останалите продукти.
Днешната издънка в кухнята се оказаха картофите. Първо на етикета пишеше "произход: Германия". Какво от това? Явно бях забравил че немците и по конкретно Krupp са железни. Всъщност тоя концерн е икономическrят подбудител и за двете свeтовни войни през миналия век. За този век още не знаем, но компанията си бачка и сега, така че нищо не се знаеее...
Опитах да цепна единия голям картоф с тежко движение на един от най- добрите ми ножове. Неуспешно. Ножът загуби битката и се разпадна. Къде съм тръгнал аз с китайско ножче да режа немски картоф?!
Намираме пликовете за печене и равномерно мятаме наличните продукти. Слага се и доста сол. Аз, като несолено ядящ, естествено не сложих колкото трябва и после имаше нужда от корекции. Ако някои от главите лук са малки, ги слагаме без нарязване. В пликовете наливам по чаша и половина бира и малко олио, че пилешкото е сухо месо.
Запечатаните пликове позиционираме в нагрятата фурна. Оказа се, че уж правилното време от 30 минути се оказа недостатъчно и тия тъпи германски картофи не се сготвиха. Не се сготвиха дори и като метнахме единия пакет за нови 30 мин. пак във фурната, та резултата отново беше мижав.
Разстроени от случващото се, решихме да минем към нещо сигурно- Пиенето.
Същия ден ми бяха подарили домашно вино 2л и го наляхме в чаши с парченца мандарина. Виното ми беше подарено чак от Сарафово и изненадващо се оказа много хубаво.
Сервирането на задушеното пилешкото стана еееей така:
Със следващата опаковка такива картофки си купи и една сабя от зелена дамаска стомана (не сива или синкава) - носят се легенди, че можела да разсича камъни. :D
ОтговорИзтриванеХм, дамаска. Немска от Круп ще търся аз ;)
ОтговорИзтриванеПовече няма да готвя в плик тая манджа. Ще направя скоро римейк на рецептата специално за мързеливци и хептен начинаещи.