Птичи гнезда

Максимално бърза и ефектна рецепта.

Оригинална кайма от месарница, кисели краставички, 2-3 шепи подправки, яйца, кашкавал...

На дъното на "гнездата" от кайма може да поставите нарязани на ситно кисели краставички. Както се вижда чуквате по едно яйце. Е, малко се поразтичат, но не е голям проблем. След 20-30 минути във фурната гнездата са готови като малко преди края поръсвате с настърган кашкавал.

Правилният начин за сервиране на "гнездото"- със зелена салата.

Птиче гнездо. Аксонометричен разрез.

Отивам да питам другите да си кажат мнението за вкусовите качества. Ако оцелея, що понапиша още нещо.

ПП. Това бялото нещо на дъното на тавата е специална хартия за печене. Доста хитро изобретение. След топлинната обработка от каймата изтича гадна мазна течност, която в други случаи щеше да се лепне по кръвоносните ви съдове във формата на холестеролни плаки. Така че в тая битка печели по- здравословният начин на живот.

Сватбата на Стоянчо и други истории.

Стоянчо не бе първият ни състудент, който се ожени, но беше първият, който не беше от Шумен. Отиваме на сватба! Как звучи само, а? Бяхме на по 20 и нещо години и досега на сватби бяхме ходили само в ролята на някакви роднински придатъци. А сега вече щяхме да имаме собствена сватба!!!  Ние щяхме да си имаме отделна маса, масата на приятелите на младоженците...

Компанията ни беше от едни най- обикновени пичове с кандидат- майсторски титли по алкохолология. Както повечето студенти по него време в Шуменския университет. Приятелките ни не падаха по- зле, но си имаха техни си забавления. Като се напиеха и почваха да пеят и танцуват. Странни истории... Ние пък имахме навика в малките часове на деня да се събличаме голи до кръста и да си мерим тумбаците. Хехе, какви тумбаци, божеее... На фона на сегашните ни размери сме били просто едни фиданки.

Годината беше 90 и някоя си. Времето когато покойният Кембъла ни беше колега от по- горен курс и същевременно ди-джей в студентската дискотека. Телефоните още бяха със шайба, а за интернет и GSM-и,  както и за някакъв нормален транспорт от Шумен до Стара Загора никой не беше чувал. Между другото и сега няма такъв транспорт. Много не му умувахме и след кратък консулт в ЖП гарата аз и Ивчо хванахме с прекачвания 2-3 влака до родния град на Стоянчо. Е, пробвахме да му звъннем предварително, но никой не вдигаше домашния телефон и решихме да му направим изненада. Той и той самият така ни покани на сватбата си. Обадил се в портиерната на студентски общежития и казал на леля Николинка- портиерката да предаде на компанията, че всички са поканени на сватба. Заредени с няколко лева, костюмите си от абитурентиската и няколко шишета домашна, тръгнахме смело към далечната Стара Загора. "Къде ли ще е тая сватба?" се питахме. "Е как къде- в ресторанта, то колко ресторанта ще има в тоя град", каза леко наивно Ивчо. Ивчо беше виден представител на дивдядовската школа. Дядо му се е пенсионирал в дивдядовския винпром, имаха собствен нелегален казан за ракия и розовичко прасе, което естествено се казваше Гошко. Всички прасета май се казват така. Пристигнахме в Стара Загора и се изстреляхме като тапи от купето. След нас оставихме доста сериозна мъгла от спиртни пари. Нали казах вече, че си носихме "материал" за из път. Пууу то голям град бил тоя! Едни яки прави улици. Я да ги пусна вечер из Дивдядово да видят тия как се оправяме из тесните ни улички. Тренираният ни нюх не ни подведе и след кратко време попаднахме точно в правилния ресторант, точно в разгара на сватбата.
Какво да видим? Сватбари-бол. Оркестър- свири. Ядене и пиене- на корем! Младоженец-налице, но един крив, крив... "К`во стана бе, Стоянчоооо, ела кажи наздраве!" му викаме. Ъъъ, да сме чакали малко, откраднали булката. За трети път вече... Тия образи в Стара Загора имали такъв сватбарски обичай- наговаряли се приятели на младоженците, издебвали булката и я отвличали както си е с булчинската рокля. Отивали с нея в някое заведение и поръчвали на корем . После чакали младоженецът да ги намери и да дойде да плати сметката- респективно откупа ;)

Следва продължениенито на "Чути и преразказани разкази на маса" ...

Задушени пилешки сърчица по осмодекемврийски.

Както всички знаем да посрещнеш голям брой гости и да им сготвиш нещо хубаво е трудоемка задача. А особено в празнични дни като осми декември времето все не стига. Броят на гостите ми варираше от един  (сигурен) до седем- осем (ако всички изведнъж решаха, че ще се включат). По случай празника в действие днес щеше да влезе чисто новият ми пет литров гювеч. Но като не знаех колко души ще се вяснат, не можех лесно да разпределям порциите и затова се се изхитрих и преминах към следващата рецепта, от която размера на порциите е функция на броя на гостите. Я, и формула измислих :) R=5/v

ЗАДУШЕНИ СЪРЦА В ГЮВЕЧ

Продуктите.

Сварих предварително около килограм и половина замразени пилешки сърца. При първото кипване на водата, същата се изхвърля и се сменя с нова.  Като се посварят леко, но не много, сърчицата се измиват добре. Междувременно давате на първия пристигнал гост да нареже три средно големи моркова на тънки шайби. Кухненските рендета от типа на "Вьорнер" вършат перфектна работа.
"Амнма л да съразкашкат" ?- пита помагачът, докато дъвче останалите от рязането краища на морковите. Няма, няма, успокоявам го аз, пий си там бирата и бачкай ;)
Необходими са и около 200 грама дребни печурки. Много ми харесват мъничките задушени печурки и винаги гледам да ги включвам в някоя манджа. Накълцвам на ситно и стрък дебел праз и голяма глава лук. Трябват и около 200 грама мазничък бекон. Пушеното месо е много важно към тая рецепта, понеже макар и малко, ароматът му ще доовкуси съдържимото в гювеча. Всъщност беконът беше по- малко от закупеното, понеже метнах на верния ми помощник два резена, да има с какво да си пие бирата. Като отплата му връчих старата ми мелачка за подправки и и няколко минути чъгърта черен пипер над сварените сърца. На дъното на гювеча бях сложил малко маргарин. Почнах да изсипвам в гювеча всичките тия продукти като добавих сол, кубче бульон, обща подправка за месо и червен пипер. Отгоре малко олио, чаша червено домашно вино и чаша и половина вода. Значи, не е необходимо течността да покрива продуктите над тях. Достатъчно е някъде около 3/4. Ако някой не знае, гювеча се слага не в загрята фурна, а в студена иначе се чува "ПУК" и 14 лева и осемдесет стотинки си заминават.  Уж да седнеш да си кажеш наздраве с помощник- готвача и разбутвайки торбите от пазаруването, виждаш, че си взел и един големичък домат, който също трябваше да попадне нарязан на ситно в гювеча. Сега, ваденето на загрял пълен петлитров гювеч от фурната не е задача за всеки. Необходими са готварски ръкавици, стабилни мускули  и безчувствена към изгаряния ръка. Е аз, нямах готварски ръкавици и импровизирах с нещо взето от изсъхналото пране от простОра. Стабилни мускули намерих, но безчувствена към изгаряния ръка- не. Така че имаше малко възгласи... Междувременно гостите почнаха да прииждат и виждайки извадения гювеч доволно питаха готова ли е вече манджата. Е, не беше. На тридесетата минута от готвенето извадихме едно от пилешките сърца и ритуално го подложихме на дисекция. Разпарчетосахме го и дадохме на всеки да си опита и да каже трябва ли още да се готви. Отпуснахме още 10-на минути на фурната и чак тогава проснахме гювеча по средата на масата.

Вече полупразният гювеч.

Скромна порцийка "Задушени сърчица по осмодекемврийски"

От тоя осмодекемврийски гювеч много боли главата сутринта, така че предварително се запасявайте с алка- зелтцер или други медикаменти против махмурлук ;)