Пай със сушени сливи и ядки

Пай със сушени сливи и ядки

Сега ще представя най- лесния сладкиш. Готви се лесно и от нас мъжете, които много- много не си падаме по тая част от готварската книга.

Необходимите неща са:

Плитка силиконова форма за печене.
Пакет сурови ядки- микс.
Пакет сушени сини сливи (по възможност обезкостилчени)
Брашно, бакпулвер, малко кисело мляко със сода или не, не помня, яйце и незнам си още какви съставки за някакво кексово или бисквитено тесто. По- мързеливите могат да си купят готова смес за печене на сладкиши, която само се разбърква с малко вода и е готова.

Номерът е следният:
На дъното на силиконовата формичка леко наръсваме кафява захар. Нея я забравих в описанието на продуктите, но пък кой въобще готви по точни рецепти в днешно време?!
Нареждаме сушените сливи и ръсим обилно с ядките. Пак наблягам, че трябва да са сурови, защото печените имат сол и ще прецакат заглавието на днешната рецепта. Сладкиш ще готвим все пак ;)

Така! Забъркваме тестото и го изсипваме върху ядките и сливите. Правим малко тесто, колокото да ги покрие и още толкова. Печем за 25- 30 минути. Междувременно си джиткаме на компа. Като почне да мирише на изгоряло отиваме до фурната и с кибритена клечка ръчкаме в пая. Трябва да излезе нетестяна клечката.  Като решим че е готов пая, вадим и обръщаме пъргаво силиконовата форма за печене. Щрак една снимка и воала.:

Паят е доста полезен. Все пак полезни съставки сме сложили. На вкус е не много сладък, леко хрупкав и е подходящ човек да си го сложи в раницата като отива на някое походче. Ако остане де :)

Замразен доматен сок

Замразен доматен сос/кетчуп

Замразен доматен сос

Едновремешното правене на зимнина в буркани и прочие може да е отживелица, но друго си е човек сам да си приготви нещо здравословно за зимните месеци.
Ние се захващаме с един свеж доматен сос.
Снабдяваме се с домати, тип консервни, и червени чушки. Междувременно се сещаме, че за тая рецепта необходимите неща са:

Домати тип консервни.
Червени чушки.
Магданоз.
Сол (около голяма лъжица за 1 кг домати)

Захар (две големи лъжици за 1 кг домати) 

Чубрица- доволно на вкус.
Стара, прежалена тениска

Блендер, тенджера, найлонови пликчета за лед.

Изтърбушваме чушките и доматите със съответния уред, иначе ако го нямаме, ни се изтърбушва душицата.  Нарязваме ги на едро и ги мятаме в блендера да се пасират на фина каша. Чат- пат си помагаме с дървена лъжица. Естествено при изключен блендер.

Накълцваме магданоза и го пасираме заедно с малко от доматено- пиперковия сос. Всеки захванал се с тази рецепта ще разбере защо му е била необходима старата, прежалена тениска веднага щом включи тоя ми ти див блендер. И изобщо готвач, който не ошарва кухнята докато готви, въобще не е готвач, ами обикновен кухненски работник ;)

Намираме най- голямата тенджера вкъщи и варим за кратко нашия доматен сос заедно със солта и захарта. Към края добавяме магданоза и стритата чубрица.

Дотук всичко беше лесно... Следва наливането на доматения сос в инатливите торбички за лед. Помагах си с фуния за наливането, избутвах соса от квадратче на квадратче надолу, обаче зорът си е голям! Но задачката си струва! Зимата ще имаме прясно замразен доматен сос с магданоз и само с едно- две откъсвания на "кубчетата за лед" ще имаме идеалната лятна добавка към зимните ни манджи. Ха дано :)

Агнешко с патладжан и нахут

 

Агнешко с патладжан и нахут

Зимата е в разгара си, февруари е късичък, но тегав месец и настроението е минорно.
Какво по- добро за живване на къщата от една хубава тава във фурната? Нашата тава ще бъде с печено агнешко. Откъде агнешко? Ами който си е скътал във фризера си има :)

Патладжани по това време на годината продават някакви вносни. Приличат на картонени, но рискуваме... Както всички знаят стария номер- нарязваме патладжана на шайби, осоляваме шайбите и ги нареждаме в тавичка да си пуснат горчивия сок.

Осолените шайби патладжан се изкисват

Междувременно накълцваме зеленчуците, като за компания им слагаме и няколко печурки, които скучаят в хладилника. Тях ги няма в класическата рецепта , но пък ние сме импровизатори дет` се вика.  
Какво още имаме за компания на агнешкото? Споменатите печурки, моркови, стрък праз и глава червен лук (които леко задушаваме предварително), зелен лук и зелен чесън.

Зеленчуците за агнешкото

Месото овкусяваме обилно. Толкова обилно, че да не се вижда нищо от него. Цръцваме му преди това  винен оцет. Освен специалните ни подправки, мятаме отгоре и малко лют червен пипер. Количеството е толкова, че хем никой да не смее да ни яде от порцията :) , хем все пак да не викаме пожарната... Месото е добре да се оваля в брашно, но  който е забравил, ще си го яде и така. Брашното спомага подправките да останат залепнали по месото и работата става мозък.

Овкусяваме месото

Мятаме в тавата всичко което досега приготвихме, включително нарязаните допълнително патладжани. 

Накрая се сещаме, че рецептата се казва Агнешко с незнамкво си и НАХУТ. Нахутът ни е от консерва. Измиваме го. Леееко го намачкваме и така полунамачкан правим нещо като филм върху цялата тава. Отдолу атнешкото и зеленчуците ще си се задушават приятно, а отгоре нахутеца ще ни е като коричка. Добавяме може би чаша вода и мятаме във фурната без да покриваме тавата. Включваме на 200 и нещо градуса (кой пък ги разбира тия градуси въобще)...

Покритата с нахут тава

Междувременно в къщата е станало ароматно и приятно, забравили сме, че е някакъв си февруари, защото си имаме ей това нещо: :)

Агнешко с патладжани и нахут

Броколи със сметана и сирена

Броколи със сметана и сирена

Броколите са недолюбвана част от менюто и звучат доста предвзето за слуха на нормалния българин. Пък броколи със сметана и 4 вида сирена звучи като нещо, което новото Ви гадже си поръчва в ресторанта, стараейки се да впечатли с познанията си изтерзания сервитьор. Още повече, че на горкото гадже всъщност й се яде страшно много пица със всичко, но както казва въртейки очи - "нали съм на диета..."

Игнорирайки тези предвзетости, смело разчупваме балканските ни повици да метнем нещо мазно на скарата и отиваме до магазина да търсим броколи. Освен тях намираме и парче синьо сирене, което на касата се правим, че не е за нас... Така де, кой нормален мъж си купува блоколи, че и синьо сирене? Прибираме се с покупките вкъщи без да ни види никой познат и почваме да готвим. 

Как се готвят тия броколи? Бланшират се- това значи да се цръцнат във вряла вода с олио и сол. Готови са, когато пънчетата на броколите станат ядливи и крехки. Ако не ги досготвите, ще е сериозна грешка, понеже в последващата термична обработка няма да има време това да стане.  След като ги изплакнем в гевгира със студена вода ги посоляваме допълнително.

Почваме да ровим в хладилника да видим колко вида сирена ще сложим в днешната рецепта. Синьото сирене го споменахме вече. То е ключово за тази рецепта, понеже ароматът му ще доминира в сметаново- сиренения микс. Намираме бяло сирене, кашкавал и някакво маскарпоне. Нарязваме ги на кубчета. Хубаво беше да има топено сирене, което да даде тежест на консистенцията, но няма... Затова пък имаме маслини и слагаме малко ей така за разнообразие.

 В тигана задушаваме в малко олио отцедените броколи. Пренебрегваме съвета на опитна колежка- готвачка да не слагаме чесън, но както Шварценегер казва в един от филмите си на един готвач- "Тури чесън ве, керпеден, да не готвиш за кучетата". След кратко задушаване на броколите добавяме сирената и една кофичка сметана. По преценка слагаме и мъничко вода. Леко подправяме с черен пипер и чакаме цялата смес да каже "плоп- плоп" около минутка. Накрая сервираме с леката тактическа грешка- не изчакваме сместта да изстине преди сервирането, че така малко се разпльоква ;)  Тъй- че който му се чака - да сложи предварително тигана на студената зимна тераса да стегне малко. Да ви е сладко :)
 

Отзиви след дегустацията: Вкусно е! :) Леко е тежичко ястието и може да отнесе 1-2 филии хубав хляб, докато човек опразва чинията, но е наистина много вкусно.

ПП. Ако някой не знае, след готвенето им в кухнята ви за дълго време се загнездва миризмата на тези броколи... Така, че най- добре е да се готвят на отворена тераса :)

Сладко от ябълки

Сладко от ябълки

 Ябълките са страшно полезни плодове. Наскоро ме почерпиха с ябълково сладко и реших да пробвам как е. Всъщност приготвянето му е много лесно.
Обелват се килограм ябълки. Как се обелват? С картофобелачката :) Почистват се и се нарязват на кубчета. Докато трае процедурата ги поставяме в купа с вода, за да не потъмнеят. Добавяме към ябълките около чаена чаша кафява захар, пакетче ванилия, пакетче лимонена киселина. Доволен съм, че се бях снабдил с мелничка с парченца канела, понеже ароматът й е невероятен. НЕВЕРОЯТЕН!!!
Заливаме всичко с чаша вода и поставяме тенджерата да къкри на огъня покрита леко с капак. Като се сетим разбъркваме (и частично пюрираме) с дървена лъжица. Междувременно получаваме приятелски съвет по интернет, че работата няма се размине без тъмен ром. Ром вкъщи обаче няма. Но пък ми споменаха, че ставало и с чашка коняк, какъвто незнайно защо пък имах вкъщи.

По някое време стигаме до извода че  сладкото ни е готово и нямаме търпение да изстине.
Междувременно четем за полезните свойства на пектина, който изобилства в ябълките:

"Пектинът е естествена част от човешката храна, но не притежава особена хранителна стойност. Дневният прием на пектин от плодовете и зеленчуците е около 5 g при консумация на 500 g храна от растителен произход.
Пектинът преминава през тънките черва почти без химически промени. Това го прави едно от най-ефикасните баластни вещества Установено е, че консумацията на пектин намалява кръвните нива на холестерол. Това се дължи на повишения вискозитет на чревното съдържимо, което от своя страна води до свързването му с холестерола и жлъчните киселини и намалената абсорбция на холестерол. В дебелото черво микроорганизми метаболизират пектина и освобождават късоверижни мастни киселини, които са пребиотици и имат изключително благотворно влияние върху зравословното състояние на човек."

 В резюме- който иска да намали нивата на холестерола в кървта си- ябълките са решението.

Най- накрая нашето сладко изстива и го сервираме в подходяща чаша (в случая от ирландско уиски). Отново поръсваме с мелничката канела. Да ви е сладко:)

Тиганички- от големите.

Неделната сутрин освен с чаша хубаво кафе би вървяла и с нещо простичко, но вкусно.

Включваме на готварския режим- "каквото има в хладилника" и много бързо се оформя идеята за едни бързи тиганички.
Имаше половин кофичка кисело мляко...останали две яйца, от които ще ползваме само едното... брашно си има в запасите. С радост установяваме, че някой е бил на гости вкъщи и освен вино си е донесъл и класическа жълта лимонада :)

Забъркваме на око това, което сме намерили и добавяме малко сол и сода за хляб. Пържим тиганичките...

Сервираме с някакви резени восъчен мед, който чакаме да се поразтопи направо върху тиганичките. Да ви е сладко :)

Тиганички

Кюфтета от тиквички

 

Кюфтета от тиквички

Правят се много просто. Настъргва се една голяма тиквичка, добавят се две яйца, сол и огромно количество чубрица. И малко черен пипер (може би).
Сместа става леко редичка и затова добавяме малко галета и брашно с идеята да се сгъсти. Е, не се сгъстява... Как да е оформяме кюфтоподобни топчета и ги пускаме в сгорещена мазнина. 
Кюфтенцата се пържат сравнително бързо. На вкус са много добри, само да не сте се изкръндзили с подправките. Приятен апетит!
А е те това са подправките:

Кюфтета от тиквички- продуктите.