Милинки. Или нещо подобно.

Купуваме готово тесто и от него овалваме средно големи топчета. В тях правим тактическата грешка да загърнем малко натрошено сирене. Подреждаме ги в тавичка, поръсваме с белен сусам и ги държим на топло малко да живне готовото тесто.

Мятаме във фурната. След около 20-на минути поливаме милинките с разбито яйце. Преди поливането поръсваме малко чубрица и шарена сол и чакаме още 15-на минути. Оглеждаме резултата- добреее. Но около плънката от сирене тестото стои малко клисаво. Съвсем малко. Май не трябва да има плънка. Не знам. Пък и това тесто нещо не ме изкефи и питката си мязаше на чиста проба хляб. Всичко се оправя с добри подправки и добавихме към днешната рецепта изкиснат ечемик+хмел във вода. Тоест биричка :)

Пататник (полунеуспешна рецепта)

Обелваме няколко картофа с едно специално произведение на китайската лека промишленост- картофобелачка от 55ст :) Да се чуди човек как съм се мъчил преди да си купя такова чудо.

Обелването на картофите.

Суровите картофи се настъргват с ренде, след което се изтискват да си изхвърлят водата. Добавят се 2 яйца, шепа сирене, задължително чубрица +малко джоджен и малко сол. Към тая смес за плънката добавяме олио и масло/маргарин, че да се омазни както трябва и разбъркваме енергично с вилица...

Плънката.

Оглеждаме несполучливия продукт- "готови кори, препечени предварително на сач". Големината им е малко по-голяма от големичка кръгла тава. На дъното на нашата правоъгълна (обаче) и омазнена тава слагаме лист от корите. Даже два. И изсипваме плънката. Тя трябва да е около сантиметър дебела, че иначе ще остане сурова. Загъваме грижовно стърчащите извън тавата краища на корите, като отгоре пльокваме по малко маргарин, поради липса на масло. Мятаме тавата във фурната за около не повече от 20 минути.

Фурната с пататника.

Малко преди края се опитваме да обърнем пататника че да се пекне и от другата страна. Това естествено е полунеуспешно, понеже се опитва да се разпадне. Но както и да е, резултатът е много ароматен и леките усещания за суровост на настърганите картофи ги загърбваме удавяйки ги в класическото за днешния първи февруари питие. Червено вино по случай Трифон ни Зарезан.

Пататник.Финалът.

Опитвам се да схвана какво не ми се получи в тая рецепта, понеже изчетох доста неща на тема пататник. Вариантите му за готвене основно са два- т.нар. "плънка" просто се препича на тиган като се обръща. И става нещо като гигантско картофено кюфте от настъргани картофи. Другият вариант е плънката да е между точени и препечени на сач кори (каквито продават по магазините). Но пък стават една идея сурови... Може би  вместо сурови настъргани картофи би трябвало да са варени. Не знам... Знам само, че като поизстина пататника,  гостите на масата го омахаха всичкия, казахме 10-на пъти наздраве по случай бай ни Трифон и си тръгнахме по живо по здраво.