Еменския каньон и водопада "Момин скок"

Човек докато е в отпуска не е резонно да го викат на работа. Но ако го викат на нещо като тийм билдинг? Преведено на български- служебен банкет нейде из страната. И по- точно тук

Е ще дойда как няма да дойда. Но веднага замислихме и едно преходче из местните забележителности.
Преглеждаме оскъдната информация в уикипедия:

Еменски каньон се намира в непосредствена близост до село Емен, Великотърновска област. През него минава река Негованка. Отвесите са над 50 метра, с множество водопади и пещери. След село Емен се разкрива най-красивата част от каньона, в близост се намира и екопътека. Тя започва с Еменската пещера преминава през водопада "Момин скок" и завършва в долната част на язовир Негованка.През 1980 г. Еменски каньон е обявен за защитена местност.

Набързо погледнах и един приятен блог за тази местност, но не запаметих нищо конкретно. Така де- как може да се обърка човек в каньон- кюташ си по реката и това е, нали?

Ха, първото нещо е че пропуснахме правилната отбивка от пътя София- Варна - а именно отбивката за с. Балван, но това бяха автомобилни дреболии. 

Второто е, че тъкмо любезната сервитьорка от комплекс "Нигованка" почна да ни обяснява за маршрута, когато беше прекъсната от многознаеща очилата колежка, която твърдеше че го била знаела. А после тази колежка естествено се врътна и стигна само до пещерата.

Та така нашето скромно приключение се проведе на две части- трудната, тип "Храсталясване" и втората - лесната, тази по пътеката.

Началото ни почва от това въжено мостче. Уж новичко, а едно такова разбрицано...

Еменската пещера е едно грозно двукилометрово нещо, където малоумните военни си построили складове от тухли.  Вътре в пещерата!!! Светлинка нямаше и грам, а освен това тъкмо започваше размножителният период на прилепите и не трябваше да ги притесняваме. Тъй де, кой обича да го притесняват като се размножава?

И след тази пещера направихме генералната грешка да си тръгнем като телета по самата река. Още след 50-на метра пътеката изчезна, прекъсната от високи скали и дълбокичък вир. 

Ние обаче от такива дреболии не се отказваме. Обсъдихме изкачването на едни десетметров скален процеп мислейки, че може би по- нататък пътеката продължава. Но тази авантюра ще оставим май за другия път, като се присъединят и наши приятелчета катерачи.

Прескочихме на отстрещния бряг. Там имаше някакви бледи останки от пътека. 

Та вървим си  покрай нея докато изчезне- това беше знак че трябва да прескочим отново на другия бряг. Направихме това упражнение десетина пъти. Обаче реката ставаше все по- буйна, скалите над нея все по- високи и по едно време единственият път се оказа този високо вдясно.

 Вървяхме в жегата, подпирахме се, пълзяхме, цопвахме в реката... настроението почна постепенно да спада. От цялата работа доволни бяха рояците прегладнели комари, които не бяха виждали туристи сигурно от години. Наистина почти не се виждаше някой скоро да е минавал от там.

Накрая си намерихме тясна площадка с остатъци от дървени парапети по ръба й и тогава го видяхме. Ееее, тоя водопад си беше впечатляващ макар и отдалеч. Но наистина ни се струваше недостижим. 

Недостижимият воподад "Момин скок"

Позанимавахме се малко с изкуство и спретнахме скромна арт-инсталация. Така де, който е цопнал в реката, сега трябва да се суши.

За награда се почерпихме по една биричка. Обаче докато си пиехме бирата видяхме някакви човешки фигурки да пъплят съвсем близо до водопада. Мамка му, как са успели тия хора?! 

Намерихме позорен пряк път наобратно към с.Емен като се изкачихме още по- нависоко и излязохме от гората над него. Чуха се гласове на недоволство от маршрута, но всички бяхме на мнение, че няма какво друго да направим. Като компенсация си набрахме разни билки като жълт равнец, мащерка и незнам си още какви треви. 

Полянка с диви ягоди над с.Емен.

Бяхме посрещнати в селото от глупаво магаре, което се радваше да види по- глупави и от него туристи.

Пиенето на бира обаче е положително нещо и заседнахме в в селския магазин/барче/туристически информационен център.

Продавачката/барманката/туроператорката ни обясни как тъпо сме се нахакали и още след пещерата е трябвало да поемем почти перпендикулярно нагоре и наляво. Та там била екопътеката, която била лесна.

Табелата за екопътеката "Еменски каньон"

След кратка почивка най- бойната част от нашия тим се отправи към лесната Част втора от днешния маршрут. Началото на екопътеката се стига лесно с кола на 500 метра след края на селото. Личи си лесно на един широк ляв завой където почва и борова горичка.

Пътеката наистина си е обозначена, широка е като магистрала в сравнение с тази от Част първа. Върви точно по левия ръб на Еменския каньон. След 15-на минути равното свършва и следва стръмничко слизане надолу и наобратно като човек няма къде да се обърка. 

Еменски каньон

Има няколко дървени моста към отсрещната част на каньона, но са абсолютно забранени за ползване. 

Пътеката накрая извежда към последния мост, който вече изглежда стабилен.
Междувременно от известно време се чува усилващия грохот на водопада... Минаваш през едно мини проходче, минаваш и през моста и се озоваваш зяпнал тая природна чудесия.

 

Последният мост преди водопад "Момин скок"

Проходчето преди моста

Гъбясалите дървени греди

Следват 1000 снимки на водопад "Момин скок" :)

Воподад "Момин скок" в Еменския каньон

От мене само една- така за зарибявка.

На връщане се засякахме с колеги колоездачи от Румъния, които се правеха, че не разбират български. Добре бе, домнуле, че мъй фачи? 
- Аааа, бине, бине...

Прибрахме се предоволни в комплекса и съобщихме на останалите за поправителния ни преход. Някои се засилиха към водопада, за да използват няколкото свободни часа до вечеря.

Презаредихме малко с един бързи равиоли направена на походната печка със сух спирт.

Бързи равиоли преди вечеря

Но гледахме да не преяждаме, че за вечеря ни чакаше разкошно агнешко с дробено.

 

Печено агнешко с дробено

Агнешкото беше прекрасен завършек за всичко. 
Плюс това  този почивен комплекс от малки спретнати къщи с толкова приятна обстановка ни изненада и с още нещо. Видяхме традицинното българско трудолюбие в младите стопани на комплекса, които не се спираха и за миг да вършат нещо полезно, а видимо и приятно за тях.