Макарони вегетариана (penne vegetariana)

Зимните месеци обикновено са свързани с тежки гозби, пържоли, червени вина, буркани с туршии, и прочие. Което води естествено до високи нива на холестерола.
Затова минаваме в контраатака и почваме с постните манджи по средата на зимата. Питаме кой от другарчетата ни притежава най- голямата тенджера у тях и се озоваваме да готвим у уважаемия ни приятел Херман . Пастата се вари по възможност в по-големи съдове да може макароните спокойно да си уврят в достатъчно количество вода. Позиционираме наличните продукти, от които не всички са необходими, а и впоследствие добавихме някои неща открити в кухнята на домакина.

Продуктите

На нашата паста Penne ( Пенне ) пишеше че ставали готови след 11 минути, което не се оказа точно така, ами някъде два пъти повече, но както и да е. Докато си врат макароните, накълцваме на ситно половин връзка магданоз, връзка зелен лук и около 200 гр. маслини без костилка. За разнообразие открадваме и нарязваме от съседната маса малко кисели краставички, с които пиячите замезваха.

Съставките на заливката.

След няколко консултации стигаме до всеобщия извод, че макароните са готови и ги прецеждаме и измиваме леко през гевгир. Щях да забравя че в тенджерата сме сложили кубче зеленчуков бульон, сол и олио.

Голямата тендхера на Херман.

Прецедените макарони разбъркваме в тенджерата с малко маргарин и продължаваме с приготвянето на заливката.
В друга по- малка тенджерка задушаваме накълцаните по- горе неща и две глави кромид лук. Добавяме и сериозно количество подправки. Чесън защо не сложихме? Ами защото домакинът ни нямал. Българин, пък нямал чесън в къщата си... Пък може да го е изял... Или пък стопанката на къщата да има по- точно инфо къде е, но нея още я нямаше същата вечер.
След като се позадушат "ингредиентите" добавяме бурканче домашен доматен сок и 3 кубчета топено сирене. Тука всички сбърчихме нос и поклатихме мрачно тиквите си. Кубчетата топено сирене миришеха леко на ... чорапи. Но според Херман не миришеше на 10 дневни, а най- много двудневни, така че  продължихме с готвенето. Добавихме и италиански готов сос за спагети (на фирмата Dolmio, ако някой го интересува).
От тук рецептата стръгва по два пътя. една част от заливката се отделя и тя ще е само вегетарианска. За месоядящите ми сътрапезници обаче добавихме в още къкрещата заливка нарязано на кубчета пушено свинско филе и това беше финалът за тях.

Моцарелата.

Върху моите вегетариански макарони "пенне" си нарязах парче моцарела и тогава полях с горещия сос. Моцарелата за разлика от кашкавала не се разтапя прекалено като него и остава на приятни свежи островчета сред купчината макарони и сос.

Към днешната вегетарианска атака срещу холестерола включваме и тежката артилерия- български червен пелин. Както вече се знае, парадоксът, че французите са нацията която се храни най- нездравословно, но пък няма проблеми със сърдечно- съдовата система, се крие в червеното вино и някаква негова съставка ресвератрол.

Чаша червен пелин :)

Наздраве. Защо пък всичките ми рецепти завършват с тая дума не знам. Но пак Наздраве!