Макарони вегетариана (penne vegetariana)

Зимните месеци обикновено са свързани с тежки гозби, пържоли, червени вина, буркани с туршии, и прочие. Което води естествено до високи нива на холестерола.
Затова минаваме в контраатака и почваме с постните манджи по средата на зимата. Питаме кой от другарчетата ни притежава най- голямата тенджера у тях и се озоваваме да готвим у уважаемия ни приятел Херман . Пастата се вари по възможност в по-големи съдове да може макароните спокойно да си уврят в достатъчно количество вода. Позиционираме наличните продукти, от които не всички са необходими, а и впоследствие добавихме някои неща открити в кухнята на домакина.

Продуктите

На нашата паста Penne ( Пенне ) пишеше че ставали готови след 11 минути, което не се оказа точно така, ами някъде два пъти повече, но както и да е. Докато си врат макароните, накълцваме на ситно половин връзка магданоз, връзка зелен лук и около 200 гр. маслини без костилка. За разнообразие открадваме и нарязваме от съседната маса малко кисели краставички, с които пиячите замезваха.

Съставките на заливката.

След няколко консултации стигаме до всеобщия извод, че макароните са готови и ги прецеждаме и измиваме леко през гевгир. Щях да забравя че в тенджерата сме сложили кубче зеленчуков бульон, сол и олио.

Голямата тендхера на Херман.

Прецедените макарони разбъркваме в тенджерата с малко маргарин и продължаваме с приготвянето на заливката.
В друга по- малка тенджерка задушаваме накълцаните по- горе неща и две глави кромид лук. Добавяме и сериозно количество подправки. Чесън защо не сложихме? Ами защото домакинът ни нямал. Българин, пък нямал чесън в къщата си... Пък може да го е изял... Или пък стопанката на къщата да има по- точно инфо къде е, но нея още я нямаше същата вечер.
След като се позадушат "ингредиентите" добавяме бурканче домашен доматен сок и 3 кубчета топено сирене. Тука всички сбърчихме нос и поклатихме мрачно тиквите си. Кубчетата топено сирене миришеха леко на ... чорапи. Но според Херман не миришеше на 10 дневни, а най- много двудневни, така че  продължихме с готвенето. Добавихме и италиански готов сос за спагети (на фирмата Dolmio, ако някой го интересува).
От тук рецептата стръгва по два пътя. една част от заливката се отделя и тя ще е само вегетарианска. За месоядящите ми сътрапезници обаче добавихме в още къкрещата заливка нарязано на кубчета пушено свинско филе и това беше финалът за тях.

Моцарелата.

Върху моите вегетариански макарони "пенне" си нарязах парче моцарела и тогава полях с горещия сос. Моцарелата за разлика от кашкавала не се разтапя прекалено като него и остава на приятни свежи островчета сред купчината макарони и сос.

Към днешната вегетарианска атака срещу холестерола включваме и тежката артилерия- български червен пелин. Както вече се знае, парадоксът, че французите са нацията която се храни най- нездравословно, но пък няма проблеми със сърдечно- съдовата система, се крие в червеното вино и някаква негова съставка ресвератрол.

Чаша червен пелин :)

Наздраве. Защо пък всичките ми рецепти завършват с тая дума не знам. Но пак Наздраве!

Кошнички

Всичко живо покрай мене говори за мъфини, публикува разни снимки, разправя колко вкусни били и седнах да се пробвам и аз. Понеже навлизах в непознати води, а именно готвенето на сладки, реших в духа на готвенето по мъжки, да ползвам готови смеси. Та взех един пакет смес за мраморен кейк. Вътре има две пакетчета съответно с какаова и ванилена смес. Ползвах какаовата. Следвайки инструкциите разбърках сместта със 120 мл. вода и 50 мл. олио. Откъде мерителни чаши? Хехе, мъжете може да заблуждават колко е 20 см, но много добре знаят колко е 100 и 50 гр. Та ползвах една чаша от уиски Бушмилс и чашка за текила от 25мл. Дет` се вика аз тава може да нямам вкъщи, но чаши да искаш...  Всъщност бях се снабдил вече с нова тавичка за мъфини, хартиени незалепващи формички и разни неща като бакпулвер, ванилия и др.
Готовата смес обаче няма нужда от нищо друго и след забъркването й сипах по малко от нея на дъното на всяка кошничка. Добавих и нещо от мене в рецептата- във всяка  кошничка сложих резенче твърд мармалад, който се реже с нож.
 

Резенчетата мармалад.

Отгоре пак сипах по малко от сместта. Нивото в кошничките трябва да е около половината им височина. Мятаме във фурната за около 15 мин. Ароматът е невероятен и привлекателен. Покрай това, ако щете вярвайте, ми звънна на входната врата млада девойка, която каза, че търси квартира... Глей какво прави аромата на печени сладки! ;)

Печенето!

Критерият, че сладките са изпечени и готови е освен че са се надигнали на максимум, върха им се е пропукал леко. Накрая ги поръсваме с пудра захар.

Готовият мъфин (мини кекс- кошничка)

Рецептата е отворена- търпи доста импровизации:
В тестото може да се добавят счукани ядки (орехи, бадеми и др.). Отгоре вместо пудра захар може да се измисли някаква глазура. Вместо тънкото резенче мармалад, за плънка може да се замисли човек за шоколад. Но както и да е - отзивите от тази скромна, но ефектна рецепта тая вечер бяха доста добри и смея да кажа, че стана много сполучлива.

Задушено пилешко в плик за печене.

Снабдяваме се с около килограм пилешко- най- добре разнообразно. Бутчета горни, долни...крилца. Картофи, гъби, лук и мноого чесън.
Избощо на въпроса - "Колко чесън да сложим на пилешкото?" трябва да отговаряме като Мечо Пух. Колкото повече, толкова повече. Между другото тоя Пух е голям папуняк.

Горната снимка изяснява продуктите. Обща подправка за пиле, подкрепена с червен и черен пипер... Бира задължително! Измиваме продуктите и се заемаме с една от най-досадните задачи в готварството. А именно беленето на сурови картофи. Но преди това малко се позанимаваме с месото.
Тия цели бутчета дето ги бях купил се оказаха доста обемисти и се наложи разфасоването им. Сега да уточня, аз като един начинаещ готвач имам едно големичко предимство в сравнение с готвачите израстнали в някой панелен квартал. Спомням си как по разпореждане на майка ми или баба ми помагах при разфасоването на домашни кокошки. Та поназнайвам доста за анатомията им и мога спокойно да различа жлъчен мехур от воденичка например. Елегантно разфасовах бутчетата. Овалях ги обилно в подправки. Знам, че по разните рецепти пише да се втриват в месото, но тука особеноста е, че не само трябва да се втриват, а обилно да се втриват и втриват и овалят... Поливаме овкусеното пилешко с чаша бира и нарязваме останалите продукти.

Днешната издънка в кухнята се оказаха картофите. Първо на етикета пишеше "произход: Германия". Какво от това? Явно бях забравил че немците и по конкретно Krupp са железни. Всъщност тоя концерн е икономическrят подбудител и за двете свeтовни войни през миналия век. За този век още не знаем, но компанията си бачка и сега, така че нищо не се знаеее...

Опитах да цепна единия голям картоф с тежко движение на един от най- добрите ми ножове. Неуспешно. Ножът загуби битката и се разпадна. Къде съм тръгнал аз с китайско ножче да режа немски картоф?!

Намираме пликовете за печене и равномерно мятаме наличните продукти. Слага се и доста сол. Аз, като несолено ядящ, естествено не сложих колкото трябва и после имаше нужда от корекции. Ако някои от главите лук са малки, ги слагаме без нарязване.  В пликовете наливам по чаша и половина бира и малко олио, че пилешкото е сухо месо.

Запечатаните пликове позиционираме в нагрятата фурна. Оказа се, че уж правилното време от 30 минути се оказа недостатъчно и тия тъпи германски картофи не се сготвиха. Не се сготвиха дори и като метнахме единия пакет за нови 30 мин. пак във фурната, та резултата отново беше мижав.


Разстроени от случващото се, решихме да минем към нещо сигурно- Пиенето. 

Същия ден ми бяха подарили домашно вино 2л и го наляхме в чаши с парченца мандарина. Виното ми беше подарено чак от Сарафово и изненадващо се оказа много хубаво.















Сервирането на задушеното пилешкото стана еееей така:

Наздраве! ;)