Великден е след броени дни и на пазара има хубаво готово козуначено тесто. Разстиламе едно такова тесто на тънко в тавата, покрита с хартия за печене. Краищата на разстланото трябва да стърчат малко като кошничка около 2 см над общото ниво. Ръсваме малко кафява захар и почваме да редим нарязаните на тънко ябълки. Редим ги както ни падне... Неее редим ги естетически защото ние сме хора естети ;)
Покриваме с алуминиево фолио тавата и мятаме във фурната. Така тестото няма да остане недоопечено. По някое време махаме фолито и с притеснение оглеждаме цвета козуначеното тесто. Май пак ще има провал в кухнята... Ябълките почти готови, а тестото не. Но ние не униваме- ароматът в кухнята е неустоим и ни дава надежди.
Междувременно сме забъркали една приятна глазура с която ще полеем нашия слакиш отгоре.
Глазурата се състои от чаша сметана, два жълтъка, голям резен краве масло, сериозно количество кафява захар и може би малко вода. Разбиваме тия съставки неуспешно понеже маслото ще се разбие на куково лято. Но поне е на малки късчета накрая. Заливаме с глазурата и отпускаме нови 20-на минути на фурната. Накрая с притеснение озяпваме сладкиша.
Бре, не изглежда никак зле!
Козуначен сладкиш с ябълки |