четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Мини печка със сух спирт

 Печката е всъщност е проста, но хитроумно конструирана ламаринена джаджа, която работи с кубчета сух спирт. Продават се за по около 10-на лева и в българските магазини за туристическа екипировка.
 



Добре беше да тествам тази печка преди да ми се наложи да я ползвам на бойното поле. Е да не е на бойното, поне на някоя планинска поляна ;)
За настоящия тест ползвам изпитаното ми метално канче. То между другото е споделяло с мене от кафенце и чай, до прясно сготвен боб на жив огън, че и когато се наложи му сипвахме и ракия... Май веднъж и вода му слагахме, но това е пренебрежимо рядко събитие.
Другото за теста е оная подла червена леща която си завира и купва съвсем без предупреждение.
Пускаме половин канче вода, която почти завира само от едно кубче сух спирт. Добавяме лещата, 2 скилидки чесън, подправки и олио. Проблемът откъде да си набавим в планината от тия неща ще го мислим по- късно. Дали продават някъде пакетчета кетчуп, че добре би паснал с лещата (май)?

 На снимката се вижда изключително приятното джобно ножче, което се разглабя на две части- едната с лъжица, другата с вилица. Първото кубче спирт почти изгоря и успоредно до него поставяме второ. Ей го огънчето:

Наложи се ползването и на трето кубче и тогава тая леща пак взе че кипна изненадващо за секунди. Овладяваме кипването и гледаме резултата- цяло канче прясно сготвена вкусна леща :)





понеделник, 25 февруари 2013 г.

Яйце в сърце

Яйце в сърце


Свети Валентин мина безпроблемно и е време да извадим от тайните запаси на Орифлейм специалният им продукт за този празник. Формичка за яйца във формата на сърцеее...
Защо не съм сготвил такива яйчица точно за празника ли? Ами защото не си падам по романтичните обяснения. То пък кой мъж ли си пада...
Но ако пък някой реши, че, видиш ли, трябва да впечатли приятелката си - е те това е начина! Орифлейм са големи стратези. Плюс това момичетата обожават да си разправят подобни истории- от това кой бил пуснал пералнята, кой какво снощи направил, до гвоздея на един романтичен уикенд- закуска в леглото :)

Ей я нашата формичка поставена в сгорещено олио:
 Дано не надраска тефлоновия уок тиган...
 И финалът на изключително романтичната днешна рецепта. Ако я сготвите на приятелката си, гарантирано влизате в топ 10 на темите от женските седянки :)

ПП. Дамите да не се мъчат да впечатляват, който и да е мъж с тая рецепта. Не е това начина :)

четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Макаронена мусака

Макаронена мусака

Макаронената мусака си е пак чиста проба мусака с изключение на това, че вместо картофи се слагат предварително сварени макарони.
Така заобикаляме досадното белене, миене и нарязване на картофите, а пък и малко разнообразие в кухнята не пречи.

Ето ги и разните продукти: предварително сварени макарони, кисело мляко и няколко яйца за заливката на мусаката, кайма, праз, стар лук, малко чесън, кубчета бульон и каквото още намери човек в тая зима. 


Почвам с великоот кълцане на наличните продукти в тавата:


Поставям и леко запържената предварително кайма и омесваме.

Заливката за мусака всеки знае как да си я направи- поливаме с нея цялата тава. 
Опс...!!! Грешкааа...!!! Количеството заливка се оказа недостатъчно, понеже бързо- бързо се изниза из макаронените тунелчета. Сега как ще направим финалната снимка без класическото запичане отгоре на тавата? Я! В хладилника се мъдреше неискано от никого парче кашкавал. Бързо бива настъргано и цялата смес се наръсва с кашкавала няколко минути преди нашата мусака да е готова. 

И ето финалната снимчица:

След малко ще има отзиви и за вкуса...

Отзиви: работата пак отива на провал. Facepalm.

Едвам изядох една чиния, а обикновено от мойте си произведения  омитам по 1,5-2 чинии на почивки.
Та значи получих със закъснение някои наставления, които малко ако се бях замислил, щях да ги сметна за удачни в днешната рецепта. Празът и разните зеленчуци, които сме докопали, трябва да се препържат заедно с каймата предварително. Защото веремто а готвене тук не е като при обикновената мусака, а много по- кратко. А недосготвен праз не е от най- вкусните неща, поне за мен. 
Второ размерът и формата на макароните трябва да са други- Пак може да са така цилиндрични, но с доста по- малък диаметър на дупчиците.
И трето заливката трябваше да бъде обикновен класически сос бешамел, който аз така и не се научих да правя. Както и да е, няма да трием днешната рецепта. Все пак блогът се казва "Да оцелееш в кухнята..." ;)