Жътва

Лятото е в разгара си, из пътищата на страната пъплят бавно насам- натам комбайни и трактори. Жътвата тече с пълна пара. Температурите клонят към абсолютните си максимуми за сезона и на човек въобще не му се мърда от климатизирания автомобил. Но в далечината зървам чудни бали със сено!  Подскок - подскок подтичвам из прясно ожънатите поля. Жежкият аромат на сено изпълва въздуха и вече по средата на полето имаш чувството че си на съвсем друга планета.

Zoom-вайте :)

Ех как забравих да проверя дали има следи от житни кръгове .

Пътят ни минаваше покрай прочутото заведение  "Гюрлата" в с.Арковна. Както местният ни резидент му казва "Ааа, в кръчмата ли сте, сега идвам...".  Но хората на село са заети със съществени неща и русолявият ни гурме приятел не дойде. Тупал бил одеала ... Негова загуба. 
Ние пък си поръчахме най- добрата шкембе чорба с нестихваща от години всепризната слава :)

Шкембе в "Гюрлата"

Да метнем баница!

Правенето на баница отстрани изглежда сложна задачка и навремето предимно нежната половина на човечеството се заемаше с нея.

Но откакто на пазара има готови кори, се оказа, че почти всеки се е пробвал "да метне една баница". Плюс това и тука всеки си има свои варианти и дребни детайли научени още от време оно. Естествено аз ще постна моя вариант, който твърдя, че е най-добрия (както всъщност абсолютно същото говориха моите събеседници за техните си варианти).

Продуктите са ясни: Пакет кори за баница, сирене или извара, 5-6 яйца, кисело мляко, сол. И две тави, че почти винаги от един пакет кори отива точно за две средно големи тави.

Киселото мляко се разбива с яйцата. Който има жълта лимонада слага малко и от нея в тази заливка. Аз се изхитрих и сложих малко бакпулвер- пак става. Целта е да бухне.


Реденето. Тука е момента за вариации. Дълги години бях принуждаван с пистолет в челото да ям баница със сирене във варианта "вита". Аман! Няма как, докато човек сам не си сготви, ще яде това, което помощник- готвачката му готви ;) Вита баница из нашия край се прави само ако плънката е месна...
Със сирене се прави по следния начин: На дъното на тавичката се пльосват две кори. Те излизат извън тавата естествено. Следващата кора се нарязва на широки ивици, накъдря се като хармоника и се поставя на дъното. В гънките на тая хармоника се посипва сиренето (каквото и аз сложих) или осолената леко извара. Върху тях се слага малко от заливката. Върху пласта- хармоника може единичен лист да се постави (напречно на предните два), последван от нов накъдрен пласт със сирене и заливка. И т.н. Накрая се слага финален лист кора и всички стърчащи извън тавата краища на корите се загъват грижовно към центъра на тавата. Отгоре се изсипва сериозно количество заливка. Може да се сложи и няколко парченца масло или маргарин.

 Следва дългоочакваното "мятане" във фурната. Не забравяйте да проверите дали и двата реотана са включени! Също така да не вземете да направите като мене да сте намалили случайно термостата и да чакате ли чакате ;)
За 40-на минути баницата е готова. Да ви е сладко!

Да ви е сладко!


ПП. Както вече писах, пакета кори стига за 2 или по-скоро за 1,5 тави баница. Та това на снимката е по- малката тавичка и баницата е малко- по- тънка отколкото трябва. Ама пак я изядоха гладниците ей!
 

Леща по родопски

Късно вечер, когато си стоиш в приятното бунгало край язовир Батак, ти се дояжда и нещо готвено. Най- близкото заведение е на километри пък и без това е затворено. Консерви... суджуци... някакви спагети се мъдрят из багажа...какво да се вечеря?

Язовир "Батак"

През деня се беше натрупала доста умора от разни ей такива занимания:

Каяк по "Батак"

Докато се чудим какво да ядем, извадих полевата кухня, която наскоро спретнах. В класическо войнишко канче купено от магазин за военни стоки си бях скатал малко походни пособия за готвене. Нож- от немската армия, кутийка шарена сол , любимият ми spork  (вилицолъжица). Между другото тази шарена сол е може би финалът на многобройните ми търсения и експерименти за оптималната универсална подправка за из път. Подходяща е както за подправяне на нашата леща, така и за овкусяване на меса. Не на последно място е идеална за наръсване върху филия обикновен хляб- перфектната вкусотийка за изгладнелият турист дори когато нищо друго няма за ядене под ръка.



Та се добрах до местната кухничка, която беше оборудвана с oldschool печка "Раховец", вероятно мой набор, но все още функционираща прекрасно. За нула време измитата предварително леща завря. Едвам ми остана време да нарежа 1 морков и няколко скилидки чесън. В багажа си носех и великолепна домашна лютеница подарена ми вместо хмм... мед.

Леща по по родопски-  продуктите.

Сложих чесъна, моркова, 2-3 лъжици лютеница и от шарената сол. Обикновената сол се добавя почти накрая на готвенето.


Сипахме на първия гладен и отзивите от него са следните: "Лещата е перфектна!" Каза само толкова и отиде да си сипе още.

Леща по родопски

Защо името на рецептата е "Леща по родопски"? Ами защото в момента сме в Родопите. Ако бяхме в Странджа, щеше да бъде леща по странджански :)


Утре ще посетим село Смилян да купим от местните баби прословутия смилянски боб да видим с какво толкова е известен.

Смилянски фасул точно в с.Смилян.

ПП: Боб по това време на годината местните не продаваха, но пък по заведенията се сервираше. Внимавайте с лютите чушки. Сервират ги безплатно и подозирам, че персоналът тайно е монтирал скрита камера за да ни заснеме зачервените физиономийки :)