Веселиновските водопади.

Село Веселиново освен с това, че е родното село на експрезидента Желю Желев, може да се похвали с двата си водопада Големият и Малкият скок. Те са visible предимно през пролетта, когато има достатъчно вода в захранващите ги рекички. Живеем в ерата на интернет и за нула време се събрахме една дузина къде познати- къде полупознати любители на туризма.

Водопадът "Големият скок"

Водопадът "Големият скок"

Водопадът "Големият скок"

Водопадът "Големият скок"

 

 Ако някой го интересува пътят към водопадите е след края на селото (пътувайки посока юг ). На 50-на метра след селото вляво тръгва чакълест път. Местността е обозначена с табели и малко след първата има добро широко място за паркиране.
Необозначена обаче е една скрита пътечка, която извежда точно, ама точно над водопада. Там водата на една скромна рекичка се превръща във фойерверк от  безброй скъпоценни камъни.

Водопадът "Големият скок"

В околността има още няколко неща които могат да се видят. Едното е вторият водопад- Малкият скок. Нашите табелкописачи са велики :)))

Ей го тоя малкия:

Водопадът "Малкият скок"

Накрая на маршрута има обособен приятен заслон, на който вече се бяха настанили любителите на онзи вид туризъм- "отивашсколатадасенаядешинапиеш"

Ние понеже не сме хептен прости, се бяхме подготвили подобаващо. Майсторите на скарата веднага се включиха.

Получиха ни се около 6-7 часа приятна екскурзийка в супер компания на супер място :)

ЛЕОРДА

Леордата (левурда) е т.нар. див чесън и направен на салата е невероятно мезе за ракия. Повечко- тук . Сезонът й е точно сега, през месец април. Месец май преминава и не става. Малко цитати:


Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат винилсулфид, дивинилсулфид, алиин пипеколинова киселина, следи от меркаптан.Тази е съставката, която придава специфичният мирис на чесъна. Освен това се съдържа значително количество витамин С (особено в листата) и високоактивни фитонциди със силни бактерицидни и фунгицидни  чесъна и хряна.

Леордата не се среща на много места в България, няма я по зеленчуковите магазини и хипермаркетите, но за късмет се намира доволно на шуменското плато. Естествено местата, където се открива, се предават от уста на уста апокрифно и дори и да минеш покрай тях, може и да не ги забележиш.  Ако случайно човек не знае къде да търси, трябва да навлезе дълбоко в гората. Плюс това според коя точна дата сме може и да не намерите леорда на същата полянка, която сте си набелязали миналата година, а след 2 седмици изведнъж да видите цяло зелено море леорда. Индикацията са разни хора напълзяли  по поляните и събиращи нещо си...

На шуменското плато леордата се среща най- вече в резерват "Букака" и тъй -като е резерват, брането и каквото и да е било друго там са забранени. Но пък я има и на други места.

Освен това никой не бере промишлени количества. Леордата наистина има вкус и миризма на нещо като чесън и не може да се прекали с яденето й. Не е точно същата миризма, но пак е доста силна и обикновено писва на ядящите. Затова трябва да се приготви следната комбинация, която да тушира тежкия вкус, а същевременно да запази идеята за нещо зелено и пролетно свежо:

Та както се вижда се прави нещо като сух таратор. Едро нарязана краставица и кисело мляко, към които се прибавя леордата. Тя предварително е накълцана и омачкана с оцет и сол. Май че и олио съвсем малко се слагаше.

Идеална салата за ракия. Ама къде ти в гората ракия... Я! Какво е това металното шишенце? Глей, глей само какви тайни криела гората ;)

Както и да е, салатата е много здравословна и е наистина дар от природата.